Разлика между версии на „Тит Аний Мило“

редакция без резюме
'''Тит Аний МилоМилон''' ({{lang-la|Titus Annius Milo}}; † [[48 пр.н.е.]] ) e [[Римска империя|римски]] политик, син на [[Гай Папий Целз]] и Ания. Осиновен е от бащата на майка му, [[Тит Аний Луск (консул 128 пр.н.е.)|Тит Аний Луск Руф]].
 
Той е привърженик на [[Помпей Велики|Помпей]] и организира банди от наемници и [[гладиатор]]и, за да подкрепя сената против [[Публий Клодий Пулхер]], който провежда подобни акции на популарите.
 
През [[57 пр.н.е.]] МилоМилон е [[народен трибун]] и има голям дял за връщането на [[Цицерон]] от изгнание.
 
МилоМилон става през [[54 пр.н.е.]] [[претор]] и се жени за [[Корнелия Фауста]], дъщеря на предишния диктатор [[Луций Корнелий Сула|Сула]] и бивша съпруга на [[Гай Мемий]].
 
През 53 пр.н.е. МилоМилон е кандидат за [[консул]], а Клодий за претор. На [[18 януари]] [[52 пр.н.е.]] Клодий и МилоМилон се срещат случайно с въоръжени свити на [[Виа Апия]] при [[Бовиле]] и започват битка, при която Клодий е убит. Привържениците на Клодий занасят трупа му в [[Курия (Римски форум)|Курия Хостилия]] на [[Римски форум|Форум Романум]] и с нея го изгарят.
 
МилоМилон е даден под съд. Цицерон го защитава с речта си ''Pro Tito Annio Milone ad iudicem oratio (Pro Milone).'' МилоМилон отива в изгнание в [[Марсилия|Масилия]], а неговата собственост продадена.
 
През 48 пр.н.е. МилоМилон се връща обратно в Италия и се включва във въстанието на [[Марк Целий Руф]] против [[Юлий Цезар|Цезар]], подпомаган от остатъците на своята войска от гладиатори. Той пада убит при обсадата на [[Хирпини|хирпинския]] град [[Конза‎|Компса]] (днес [[Конза‎]]).<ref>[[Юлий Цезар|Цезар]], [[Записки за Гражданската война|De Bello Civili]] 3, 21–22; [[Велей Патеркул]] 2, 68, 3. „Cosa“.</ref>
 
== Литература ==
Анонимен потребител