Боен слон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Zama.jpg|300px|right|thumb|«[[Битка при Зама|Битката при Зама]]» предопределила съдбата на [[пунически Картаген]], а с неговия край изчезнало античното наследство на древните семитски цивилизации - изображението на [[Корнелис Корт]] следва дословно предаденото във [[всеобща история]].]]
[[Image:Stèle éléphant musée carthage-v2.jpg|300px|right|thumb|Картагенска стела от III ‑ II век пр.н.е. под формата стълб с [[африкански слон]] в основата му и пирамидален връх, над който е изобразен [[знак на Танит]]]]
'''Бойните слонове''' е названието на онези от този вид животни използвани в [[армия]]та за военни цели от различни държави, страни и народи още от [[древност]]та до [[ново време]].
Line 6 ⟶ 7:
Ефективността от използването на бойни слонове още от древността се поставя в зависимост от различни фактори - дресировка; опитни водачи; възбуждане агресивността им и управлението им на бойното поле; климатични и други природни условия; подходяща среда и храна за отглеждането им и т.н.
[[Файл:Ww1-elephant.jpg|300px|right|thumb|Боен слон на страната на [[Антанта]]та през Първата световна война пренася снаражение на пристанището в [[Шефилд]].]]▼
Не е известно точно в древността от кога започват да се използа слона като бойно средство и оръжие. Първите известни данни за това са от XVI век пр.н.е., след което със сигурност бойни слонове се използват от асирийската армия. В Древен Китай по време на управлението на династията Шан (1600—1027 г. пр.н.е.) също са отглеждани и използвани бойни слонове. Най-значимото и масово използване на бойни слонове е в Индия, където опитомявали [[индийски слон]]ове за военни нужди, което е отбелязано в древноиндийския епос [[Махабхарата]]. В древността и в античността използването на бойни слонове в Индия е масова практика. Към IV век пр.н.е. на специалната дървена платформа качена на гърба на бойните слонове се побирали по четирима бойци въоръжени с дротики и лъкове. Също така от височината на бойниците се предавали лесно команди на войската. Първоначално слоновете се използвали успешно срещу вражеската пехота, а по времето след фалангата на древните македонци и с настъплението на римляните - срещу вражеската кавалерия. На разбеснелите се бойни слонове излезли извън контрол и/или обърнали се срещу своята армия се разбивали със специално длето и чук черепите.
▲[[Файл:Ww1-elephant.jpg|300px|right|thumb|Боен слон на страната на [[Антанта]]та през Първата световна война пренася снаражение на пристанището в [[Шефилд]].]]
Първата среща на европейска армия с бойни слонове била в [[битка при Гавгамела|битката при Гавгамела]], при която персите разполагали с 15 бойни слона, след което Александър Македонски зачислил пленените в македонската армия. Постепенно, след походите на Александър Македонски до Индия и срещата му с [[Пор]] (разполагал с 150-200 добре обучени бойни слона), тактическата употреба на бойните слонове се променя. [[Пунически Картаген]] например използва бойни [[африкански слон]]ове в самостоятелни бойни единици за пробиване на вражеските линии на противника, като същевременно се цели и постигането на максимален психологически ефект върху бойците, като конете на кавалеристите се подплашвали и бягали подушвайки отделяната миризма от слоновете. [[Пуни]]те и в частност съюзените им [[нумидийци]] опитомявали като боен слон изчезнал подвид на днешния африкански слон от саваната, чийто ареал достигал до Средиземно море и бил масово разпространен в Магреб и в цяла Северна Африка по онова време. По него време климатът в Северна Африка бил значително по-мек и влажен, т.е. и по-студен от днешния, което благоприятствало развитието на растителността като масова храна за тези животни. От друга страна употребата и управлението на бойните слонове било във висша степен майсторско изкуство и изсквало много добри познания и опит, а освен всичко останало за издръжката и обоза на бойните слонове се изисквало отделянето на огромни средства от [[хазна]]та, което било по силите единствено на богати държави. Управлението на бойните слонове се осъществявяло от специални дресировчици и ездачи ([[махаут]]и), които използвали специални поводи за животните, стигащи до бивните им. За управлението на бойния слон се използвали и специални инструменти - анкус и нож-кинжал, който махаута забивал в меките части на слона, за да го дразни. Като правило преди битка животните се опивали с наркотици и/или алкохол, като се използвали и музикални инструменти издаващи високи тонове-зурли, за да се раздразнят и придобият смелост и решителност тези животни, но ако водачите им били неопитни или възникнели непредвидени обстоятелства, често бойните слонове излизали извън контрол изпадайки в дива ярост и ставали неуправляеми, предизвиквайки жертви най-често сред армията в редовете на която служели като бойци. Като правило за бойни слонове се дресировали само мъжки екземпляри, понеже слониците в природата избягвали стълкновенията с мъжките и при среща с бойните слонове на противниковата армия, напускали полесражението незабавно. Често и хобота на бойните слонове служел като страшно оръжие срещу противниковата пехота и кавалерия.
|