Данчо Димитров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
==Биография==
 
Данчо Димитров е роден на 31 декември 1911 г. в с. Саламаново. През 1930 г. завършва [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Средно педагогическо училище „Цар Борис III“ в [[(Ловеч)]]. От<ref>Кузманов 1932 гЮ., е членИстория на [[БРПучилище (к)]]. В„Христо периодаКърпачев“ 19341945-19411991 г., учиИздателство икономика.„Инфовижън“, Участнва в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]Лч., От2012, 1943 г. е в нелегалност. Партизанин от [[Партизански отряд "Гаврил Генов"]]с. 230</ref>
 
Член на [[БРП (к)]] от 1932 г. Учи икономика в Свободния университет ,София (1934-1939). Дипломира се и работи в Районен кооперативен съюз и Българска земеделска и кооперативна банка (Шумен).<ref>Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945-1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 230</ref>
В периода 1950-1962 г. е министър на транспорта и съобщенията. От 1954 до 1971 г. е член на [[ЦК на БКП]]. Между 1963 и 1966 г. е посланик на България в [[ГДР]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 262, ISBN 954-528-790-Х</ref>. Излиза в пенсия през 1986 г. През 1966-1971 г. е първи подпредседател на Президиума на Народното събрание.
 
Участнва в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Пълномощник на ЦК на [[РМС]] във Врачанско. От 1941 г. е в нелегалност. Партизанин в [[Партизански отряд „Гаврил Генов“]] от 1943 г. .
 
След 9 септември 1944 г. кратко време работи в апарата на [[БРП (к)]]. Заместник-председател на комисията по Държавен контрол (1947-1949). В периода 1950-1962 г. е министър на транспорта и съобщенията. От 1954 до 1971 г. е член на [[ЦК на БКП]]. Между 1963 и 1966 г. е посланик на България в [[ГДР]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 262, ISBN 954-528-790-Х</ref>. Излиза в пенсия през 1986 г. ПрезМногократно 1966-1971е г.избиран еза първинароден представител. Първи подпредседател на Президиума на Народното събрание (1966-1971).
 
== Източници ==