Констант: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
| втори брак =
| трети брак =
| династия =
| баща = [[Константин Велики]]
| майка = [[Фауста]]
Ред 31:
[[Константин II (император)|Константин II]] е несъгласен с подялбата на империята и търси разширение на териториите си във война с Констант през [[340]] година. След като брат му загива инцидентно в битката при Аквилея, Констант присъединява неговите земи на запад, превръщайки се във владетел на две трети от Римската империя.
През управлението на
Като поддръжник на ортодоксалното християнство (Никейския символ), Констант преследва езичниците и последователите на еретичните секти на [[арианство]]то и [[донатизъм|донатизма]] във владенията си. Според летописците от неговото време, Констант имал добри военни умения, но страдал от болни стави и се отнасял презрително към простите войници. Постепенно Констант се доказал като ленив и бездеен владетел, подвластен на дворцови фаворити. Админстрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Алчен, покварен и разпуснат, той се отдал само на развлечения и разврат. Неговата репутация била опетнена от влечението му към някои германски телохранители от личната му гвардия. За недостойните увлечения на императора пише историкът [[Аврелий Виктор]], в характерния за древността висок стил: ''"купувал за заложници при себе си красиви младежи, които ухажвал, така както би било прието за някой, предан на порочност от подобен род"''</blockquote><ref>Аврелий Виктор."За цезарите" ("De Caesaribus"). XLI. 25.</ref>
Без никакъв авторитет сред войската и населението, дните на управлението му били преброени след бунта на военачалника [[Магненций]] през януари [[350]] г. в [[Отен]], [[Галия]]. Научавайки новината докато бил на лов в околностите на града, вместо да се противопостави на узурпатора, Констанс бил обзет от ужас – захвърлил императорските отличия и побягнал към [[Испания]]. Една след друга армиите преминали към Магненций, а изоставеният император бил настигнат и убит до малък град в подножието на [[Пиренеи|Пиренеите]], който се наричал Хелене в чест на баба му.
|