Константин Станишев (просветен деец): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23:
Константин Станишев има изключително влияние в средата на славянофилите. На забележителна снимка от 1861 г., направена в Москва и запечатала образите на 21 от първите български студенти там, той е на първия ред по средата<ref name="ref1">Яновски, Борис. От пожълтелите страници на архивите: Документ на патриотична гордост, „Поглед“, 25 май 1970</ref><ref>[http://www.novazora.net/2008/issue43/story_06.html Първи българи – възпитаници на Московския университет “М. В. Ломоносов” през възраждането, Проф. Христо Йонков, "Нова Зора" - брой 43 - 25 ноември 2008 г.]</ref>.
 
Константин Станишев е близък приятел на [[Константин Миладинов]]<ref>[http://promacedoniawww.kroraina.com/knigi/dr/dr_4.htm#stn ''„Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха“'', Глава 4], Димитър Райков, Партиздат, София, 1986</ref> и [[Райко Жинзифов]]. Тримата си кореспондират с [[Георги Раковски]], когото Станишев и Жинзифов срещат в Одеса, на път за руската столица<ref>НБКМ, Раковски, I Б. 507 (стар инв. № 6872); в-к Македония, бр. 144 от 30. I. 1921; Македонски преглед, II, 1926, кн. 4, с. 72—73</ref>.
 
След смъртта на Жинзифов в Москва, Станишев запазва целия му архив и един албум с портрети на дейци от Възраждането<ref>Бобчев, Стефан С. Ксенофонт Райко Жинзифов, Наука, II, 1885, кн. 8—9, с. 747</ref>. Архивът на Райко Жинзифов заедно с всички книжа на Константин Станишев след смъртта му са останали в семейството на [[Владимир Дал]].
Ред 31:
Константин Н. Станишев и жена му Мария Дал (1841-1903) имат дъщеря Мария Константиновна Станишева (1879-1943). След смъртта на родителите си тя живее и учи десетина години в Швейцария и Германия. Връща се в Москва в 1914 г. Интелигентна и високо образована, тя владее добре немски, френски и английски и по-слабо италиански език. По време на войната работи по болниците, след това преподава езици. В 1923 година като потомка на дворяни и дъщеря на чужденец Мария Станишева е административно изселена на север в Бяло море на Соловецките острови ([[ГУЛАГ|Соловки]]) и живее там до 1926 г.<ref>[http://lists.memo.ru/d31/f161.htm КНИГИ ПАМЯТИ ЖЕРТВ ПОЛИТИЧЕСКИХ РЕПРЕССИЙ В СССР, Книга памяти жертв политических репрессий в Нижегородской области / Комис. по восстановлению прав реабилитир. жертв полит. репрессий Нижегор. обл., Гос. арх. Нижегор. обл.— Н. Новгород.]</ref> когато се премества в [[Нижни Новгород]]. Там отново преподава, превежда, става уредник в музей и е приета в Секцията на научните работници. В 1932 Мария Станишева е арестувана<ref>[http://www.vse-adresa.org/book-of-memory/bukva-17/name-89/surname-56/repression-0 Станишева Мария Константиновна. Книга Памяти Жертв Коммунистического Террора]</ref> и отново въдворена от [[ГПУ]] на принудително местожителство, този път в град [[Уляновск]], където преподава немски и френски език, но в края на краищата остава без работа и умира от глад<ref>[http://monomax.sisadminov.net/main?cmd=view&article=417&print=1 За Мария Константиновна Станишева]</ref>. Личното досие на Мария Станишева се съхранява в архивните фондове на Уляновския педагогически университет.
 
Освен в Москва, също и в [[Луганск]] - родния град на Владимир Дал, има музей на негово име. Там една от дарителките е Олга Владимировна Станишева<ref>[http://www.odnarodynadal.rulg.ua/articlesabout_museum/3/1223.htmldonors За Олга Владимировна Станишева]</ref> - правнучка на именития учен. От имената и&#768; съдим, че Константин Станишев е имал и син на име Владимир.
 
== Родословие ==