Развито средновековие: Разлика между версии

Макар, че съществуват известни отликиразлики между [[Византия]] и [[Западна Европа]], този период се характеризира с окрупняване на [[феод]]ите. На запад [[Крал]]ете се налагат като абсолютни владетели по примера на [[Карл Велики]], макар да признават върховенството на [[папа]]та в съзвучие с [[папоцезаризъм|папоцезаристката]] [[концепция]]. На изток след завоюването на [[Първа българска държава|България]] от [[Василий II]], [[цезаропапизъм|цезаропапизма]] взема връх и през [[1054]] г. възстановеното величие на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] води до тежки последици за [[християнство]]то - [[Източно-западна схизма|Великата схизма]].

На запад градовете стават по-многолюдни, раздвижват се [[търговия]]та и дребното занаятчийство. Сформира се [[народ]]ностното [[съзнание]]. Духовният живот се осъществява по строгите канони[[канон]]и на църквата[[църква]]та. С тях се съобразява и науката[[наука]]та. В края на XI век възникват първите съвременни европейски университети[[университет]]и (в [[Болонски университет|Болоня]], [[Парижки университет|Париж]], [[Оксфордски университет|Оксфорд]], [[Виенски университет|Виена]], [[Йенски университет|Йена]], [[Пражки университет|Прага]] и [[Хайделбергски университет|Хайделберг]]), в които основно се изучава [[богословие]]. Наред с него църквата допуска и изучаване на античното нас­ледство по дисциплините [[аритметика]], [[астрономия]], [[геометрия]], [[граматика]], [[реторика]], [[диалектика]], [[музика]]. Средновековната наука от това време, в съзвучие с епохата, е пропита от [[мистицизъм]] и [[схоластика]], но именно тези зачатъци на мистичната промисъл обърната към античното наследство раждат [[Ренесанс]]а.

Средновековната литература от този период е предимно с божествена тематика, но по това време се появяват и първите изцяло светски творби на т.нар. рицарско-феодалната литература, представена от любовни стихове и [[рицарски романироман]]и, силно повлияни от героичния [[епос]] (ирландските и скандинавските [[сага|саги]], френската поема за [[Роланд]], испанските за [[Сид]] и [[Родриго]], немските «Песни за нибелунгите[[нибелунги]]те», английските балади за [[Робин Худ]]).

През XII–XIII век [[икономика|икономическата]] структура на средновековното феодално общество се променя. Покрай [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]] се развиват стоково-паричните отношения, занаятчийският труд се отделя от земеделския, появяват се първите занаятчийски обединения (цехове[[цех]]ове), възникват първите [[манифактура|манифактури]]. Промяната в характера на [[обществени отношения|обществените отношения]] налага развитието на точните науки, които с началото на [[Велики географски открития|великите географски открития]] разширяват познанията за света на феодалното западно общество впрез [[Късно Средновековие|късното средновековие]]. По тази причина дотогавашния светоглед на средновековния човек се разширява неимоверно и излиза от тясно религиозно-схоластичната си дотогавашна рамка.

Ренесанса[[Ренесанс]]а с [[Велики географски открития|Великите географски открития]] подготвят настъпването на [[ново време|новото време]] за Европа (Западна Европа), за света, за човечеството. За началото му почти единодушно се приема [[Откриване на Америка|откриването на Америка]].