Уикипедия

Топлишко въстание: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Топлишкото въстание''' или '''Моравското въстание''' (на [[сръбски език|сръбски]]: ''Топлички устанак'') е организиран от сръбски офицери опит за метеж след разгрома на кралската армия на [[Косовска операция (1915)|Косово поле]] и евакуацията на оцелелите части извън страната, с цел чрез останалия в сръбските земи свободен личен състав да създадат безредици, въоръжени стълкновения и дори фронт в тила на българската войска, разположена на Югозападния фронт в [[Македония (област)|Македония]].
 
== История ==
През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] България завладява цялото [[Поморавие]], което и е гарантирано като анексия и по силата на [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]].
 
На 21 февруари 1917 година в района на река [[Топлица]] избухва бунт. Условията са създадени от това, че българската войска фактически не взима в плен предаващите се в 1915 година сръбски войници. Поводът е мобилизирането на войници в областта. След разгрома на сръбските войски, българската армия не прочиства изцяло района. Затова част от сръбските военнослужещи се укриват в планинските райони и образуват чети, които саботират българското и австроунгарско управление. Към началото на март, сръбските чети, преминаващи от австрийската окупационна зона контролират областта между [[Расина]], [[Копаоник]], [[Южна Морава]] и Джунис. Един от най-видните сръбски четници и [[Коста Войнович]] – подпоручик от сръбската армия, който върлува в планината Копаоник. През септември 1916 г. в разгара на офанзивата срещу Румъния, съглашенското командване, успява до докара със самолет в ТопличкоТоплишко, [[Коста Пекянец]] – стар деец на СЧО[[Сръбска (въоръжена пропаганда в Македония|Сръбската четническа организация)]]. Целта е да се вдигне голямо антибългарско въстание, като по този начин се дестабилизира България и да се помогне на Румъния. Там Пекянец се свързва с Войнович, чиято база е с.село [[Гъргур. През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28.02.1917 г., започва преговори с албанските водачи, но получава обратния ефект. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към Лесковац, но при с. Петровец е разбит от българските части. През март 1917 г. успява да завладее Куршумлия. На 15.05.1917 г., Пекянац успява да се промъкне, преминава старата българска граница и нахлува в Босилеградско. Запалват селата Горна Лисина, Ръжана и самия Босилеград. Убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени. Почти целия Босилеград е опожарен. (Т.Димитров. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г.,стр.45-46) След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак]].
 
През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28 февруари, започва преговори с албанските водачи, но не постига успех. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към [[Лесковац]], но при село Петровац е разбит от българските части. През март 1917 година успява да завладее [[Куршумлия]]. На 15 май, Пекянац успява да премине българската граница и нахлува в Босилеградско. Запалват селата [[Горна Лисина]], [[Ръжана]] и самия [[Босилеград]]. Изгаря почти целият град, убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени.<ref>Димитров, Т. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г., стр. 45-46.</ref> След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.
На 12 март започва българска офанзива, ръководена от [[Александър Протогеров]],полк.Петър Дървингов, в която участват и чети на [[ВМОРО]] начело с [[Тане Николов]],образуващи 11 македонска дивизия. Българските и австроунгарските власти действат в съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в Прокупле на 14.03, а австроунгарците в Куршумлия. Към 25 март въстанието е напълно потушено.▼
[[Файл:Tane Nikolov at First world war.jpg|дясно|мини|250п|Сръбски войводи капитулират пред [[Тане Николов]]]]
▲На 12 март започва българска офанзива, ръководена от [[Александър Протогеров]],полк. и полковник [[Петър Дървингов]], в която участват и чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] начело с [[Тане Николов]],образуващи 11 македонска дивизия. Българските и австроунгарските власти действат в съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в [[Прокупле]] на 14.03 мар, а австроунгарците в Куршумлия. Към 25 март въстанието е напълно потушено.
 
През октомври 1917 г.година Австроунгарскотоавстроунгарското командване създава изцяло албански части за излавянето на сръбскиитесръбските четници. През декември 1917 г.година, Войнович е убит, но Пекянац успява да се измъкне. По-късно той е един от главните палачи на българите в Македония. По време на II-та Св.война, отново участва в четническото въстание на Дража Михайлович. Организира заговор срещу Михайлович, тъй като иска той да оглави организацията. Влиза в преговори с немците и взема 700 000 златни марки за да предаде Михайлович. Но четническия командир разбира за готвеното му покушение и на 25.05.1944 г., неговите хора залавят К.Пекянац в с.Николница до Соко(л)-баня и го разтрелват.
 
Сръбската и югославска историография говори за 20 000 убити при потушаването на въстанието. Кръстьо Манчев твърди че въстанието избухнало, защото българското управление „налагало българско съзнание на моравското сръбско население”.<ref>Манчев, Кръстьо. История на Сърбия. София, 1999 г., стр. 264-269.</ref>
За жертвите от въстанието, сръбската и югославската литература, издига 20 000 убити от „бугарског окупатора”. Кръстьо Манчев твърди че въстанието избухнтало, защото българските власти „налагало българско съзнание на моравското сръбско население”. (К.Манчев-История на Сърбия.С-1999 г.,стр.264-269) По този повод, един от участниците в българската научна експедиция в Моравско от 1916 г., Димитър Г.Гаджанов (преподавател по турски език в Университета) пише за евнтуалното следвоенно поведение на българските власти в Поморавието и Македония за да се закрепи българското съзнание: „Един строг военен режим, не само за Поморавия, но и за Македония....и то най-малко 20 години, ето единственият път по който трябва да вървим. Може би такъв режим, няма да е симпатичен на разни наши левичари партизани, но затуй пък непокварените синове на нашата татковина, ще го защитят с всички средства и на всяка цена. Всяки фаворитизации и партизанщини трябва да изчезнат, защото се полагат основите на Велика България”. (Научна експедиция в Поморавието и Македония -1916.С.-1993 г.,стр.279)
 
== Източници ==
* [[Анастас Иширков|Иширков, Атанас]]. „[[Моравска„Моравската военно-инспекционна област|Моравската военно-инспекционна област]]“област“. 18 стр., 1918 година.
* Димитър Минчев, Димитър. „Революционната дейност на [[Петър Дървингов]] 1898-1918“., София, 1990 година.
* ДимитърДървингов, Минчев. [[Петър Дървингов]], "Моето„Моето време". Спомени.Спомени“, изд. "Св.„Свети Георги Победоносец"Победоносец“, София, 1996 година, 307 стр.
 
== Вижте също ==
Line 22 ⟶ 24:
 
{{България в Първата световна война}}
 
{{Сърбия-мъниче}}
 
[[Категория:Сърбия в Първата световна война]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Топлишко_въстание“.