Топлишко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
На 21 февруари 1917 година в района на река [[Топлица]] избухва бунт. Условията са създадени от това, че българската войска фактически не взима в плен предаващите се в 1915 година сръбски войници. Поводът е мобилизирането на войници в областта. След разгрома на сръбските войски, българската армия не прочиства изцяло района. Затова част от сръбските военнослужещи се укриват в планинските райони и образуват чети, които саботират българското и австроунгарско управление. Към началото на март, сръбските чети, преминаващи от австрийската окупационна зона контролират областта между [[Расина]], [[Копаоник]], [[Южна Морава]] и Джунис. Един от най-видните сръбски четници и [[Коста Войнович]] – подпоручик от сръбската армия, който върлува в планината Копаоник. През септември 1916 г. в разгара на офанзивата срещу Румъния, съглашенското командване, успява до докара със самолет в Топлишко, [[Коста Пекянец]] – стар деец на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|Сръбската четническа организация]]. Целта е да се вдигне голямо антибългарско въстание, като по този начин се дестабилизира България и да се помогне на Румъния. Там Пекянец се свързва с Войнович, чиято база е село [[Гъргур]].
През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28 февруари, започва преговори с албанските водачи, но не постига успех. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към [[Лесковац]], но при село Петровац е разбит от българските части. През март 1917 година успява да завладее [[Куршумлия]]. На 15 май, Пекянац успява да премине българската граница и нахлува в Босилеградско. Запалват селата [[Горна Лисина]], [[Ръжана]] и самия [[Босилеград]]. Изгаря почти целият град, убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени.<ref>Димитров, Т. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г., стр. 45-46.</ref> След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак. ▼
[[Файл:Tane Nikolov at First world war.jpg|дясно|мини|250п|Сръбски войводи капитулират пред [[Тане Николов]]]]
▲През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28 февруари, започва преговори с албанските водачи, но не постига успех. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към [[Лесковац]], но при село Петровац е разбит от българските части. През март 1917 година успява да завладее [[Куршумлия]]. На 15 май, Пекянац успява да премине българската граница и нахлува в Босилеградско. Запалват селата [[Горна Лисина]], [[Ръжана]] и самия [[Босилеград]]. Изгаря почти целият град, убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени.<ref>Димитров, Т. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г., стр. 45-46.</ref> След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.
[[Файл:Austrian army killings in Serbia 1917.JPEG|дясно|мини|250п|Австроунгарски войници разстрелват заловени въстанници]]
На 12 март започва българска офанзива, ръководена от [[Александър Протогеров]] и полковник [[Петър Дървингов]], в която участват и чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] начело с [[Тане Николов]]. Българските и австроунгарските власти действат в съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в [[Прокупле]] на 14 мар, а австроунгарците в Куршумлия. Към 25 март въстанието е напълно потушено.
| |||