Топлишко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
префасониране на първите два параграфа |
|||
Ред 9:
През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28 февруари, започва преговори с албанските водачи, но не постига успех. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към [[Лесковац]], но при село Петровац е разбит от българските части. През март 1917 година успява да завладее [[Куршумлия]]. На 15 май, Пекянац успява да премине българската граница и нахлува в Босилеградско. Запалват селата [[Горна Лисина]], [[Ръжана]] и самия [[Босилеград]]. Изгаря почти целият град, убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени.<ref>Димитров, Т. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г., стр. 45-46.</ref> След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.
[[Файл:Austrian army killings in Serbia 1917.JPEG|дясно|мини|250п|Австроунгарски войници разстрелват заловени въстанници]]
На 12 март започва българска офанзива, ръководена от [[Александър Протогеров]] и полковник [[Петър Дървингов]], в която участват и чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] начело с [[Тане Николов]]. Българските и австроунгарските власти действат
През октомври 1917 година австроунгарското командване създава изцяло албански части за излавянето на сръбските четници. През декември 1917 година, Войнович е убит, но Пекянац успява да се измъкне.
| |||