Кара Кольо: Разлика между версии

Според едно странджанско[[странджа]]нско предание, Кольо станал хайдутин много млад, едва седемнадесетгодишен. Баща му бил ятак (помагач) на хайдути и не било трудно на буйния младеж да намери другари и да им стане [[войвода]].

След като Индже преминал към [[кърджалии]]те, неведнъж Кара Кольо имал честта да ръководиръководел многобройни орди, с които се подвизавал на разнични места из страната. Според едно предание, запазено от [[Георги Сава Раковски|Раковски]], след раняването на Индже в Урумкьой (днешно [[Индже Войвода (село)|Индже Войвода]], [[Област Бургас|Бургаско]]) Кара Кольо бил поставен начело на извънредно голяма дружина.

Много места в Тракия са свързани с името на Кара Кольо Омарчалията. Пътят между [[Сакар]] и [[Бакаджиците]] се нарича „Кара Кольов път“. На [[Маслен нос]] край [[Приморско]] има „Кара Кольово кладенче“, при село Д.[[Паничерево|Долно ПаничаревоПаничерево]] — „Кара Кольов извор“, и т.н.

Името на Кара Кольо е тясно свързано и с възстановения от него, Индже и [[Христо войвода]] [[Устремски манастир]] „Св. Троица“ в [[Сакар планина]]. Близката до манастира пещера била най-потайното им място, а под олтара на църквата те изградили здраво и добре маскирано скривалище. В този хайдушки манастир войводите вземали решения и били поставили в страх цяла [[Тракия]] и [[Странджа|Странджа планина]]. Най-обичан от войводите сред околното население бил Кара Кольо. На празника на манастира ставали многолюдни събори, на които идвали хиляди хора и пеели песни, прославящи техния Кольо войвода. Кара Кольо имал много приятели и ятаци, на които помагал в трудни минути.