Историография в Северна Македония: Разлика между версии

Официалното начало на македонската историография е поставено в новосъздадената [[Народна република Македония]], федерална част от [[Югославия]] от 1944 година. Днес би било абсурдно връщането към позицията на някои от първите ръководители на Македонската югославска република като [[Лазар Колишевски]], който първоначално обявява, че историята на новата република и нейния народ започват с [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] през 1941 година. Той почти забранява честването на Илинденското въстание, като българофилски бунт и се отнася с резерви към спомена за "българина„българина Делчев"Делчев“. Скоро след това, под ръководството на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] в [[Белград]] започват конструирането на историческа парадигма, създаване на институциите на историческата политика и подготовка на кадри за професионална историографска кариера. [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] спомага за развитието на македонската историография и реорганизира [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в [[София]], а [[Илинденска организация]] е разтурена<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0064&g= БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 г., archivesforbalkans.bg]</ref>. Научното списание на института „[[Македонски преглед]]“ е заменено от „[[Македонска мисъл]]“, което дава изява на апологети на македонската историография като [[Бане Андреев]], [[Васил Калайджиев]], [[Христо Калайджиев]], [[Блаже Конески]], [[Йован Трифуновски]], [[Любен Цветков]] и други. Предава голяма част от наличните книги и етнографски артефакти на двете организации, включително останките на [[Гоце Делчев]], са предадени на Социалистическа република Македония<ref name="BHK8">[http://www.scribd.com/doc/40564254/Macedonians-of-Bulgaria Center for Documentation and Information on Minorities in Europe - Southeast Europe (CEDIME-SE), MINORITIES IN SOUTHEAST EUROPE, Macedonians of Bulgaria, стр.8 ]</ref>, които да послужат за написването на нови учебници по история на Македония.

През 1946 година БКП започва политика на „[[Етнически_македонци_в_България#Политика_на_"културнаМакедонизация автономия"_в_Социалистическа_Българияв Пиринска Македония|културна автономия]]“ в [[Пиринска Македония]], при която започва постепенното налагане на македонска идентичност сред местните българи. За целта от Югославия са изпратени учители по [[Езикови комисии на АСНОМ|новокодифицираният]] македонски език и по македонска история. През 1948 година Министерството на образованието на България издава наредба историята на Македония да се обособи от Българската история. Предприетите мерки не дават особени резултати поради слабата подготвеност на югославските учители, липсата на учебници по македонска история и въобще на научна литература за новата и интерпретация<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Letter_from_Kiril_Dramaliev_according_the_cultural_authonomy_in_Pirin_Macedonia.JPG Писмо на просветния министър Кирил Драмалиев от 18 февруари 1949 година, с което известява генералния секретар на ЦК на БКП Георги Димитров]</ref>, както и поради факта, че мнозинството от местните българи не приемат идеите на македонизма<ref name="sega">[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009112600040001301 Иван Петрински, В Пиринския край приемат с негодувание т.нар. „културна автономия”], в. Сега</ref>. През 1948 година в Скопие е създаден [[Институт за национална история|Института за национална история]], а през 1949 година след като е създаден [[Скопски университет|Скопския университет]] във [[Философски факултет (Скопски университет)|Философския факултет]] започва обучение по македонска история.