Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения: Разлика между версии

„Бернска конвенция“ - означава спогодба между държави,които закрилят литературните и художествени произведения. Това споразумение, както и неговите законосъобразност и правилни действия са подписани на 9 септември 1886 година. Бернската конвенция е първият международен договор в областта на авторското право. Този договор е специално споразумение по отношение на договарящите се страни, които са държави от Съюза, установен с тази конвенция. Срокът на закрила на произведенията е 50 години след смъртта на автора, с изключение на фотографските и кинематографските творби. За фотографските творби системата определя срок минимум от 25 години от годината на снимката и за операторското майсторство минимума е 50 години след първото представяне или 50 години след създаването му. По силата на по-старите ревизии, страните могат да изберат да предоставят по свои собствени условия за защита както и някои видове механизми (телефонни записи , филми и др.) могат да бъдат предоставени в по кратки срокове.

Едно произведение , когато бъде създанено в страна подписала Бернския договор,то това произведение трябва да получи закрила и от другите страни , които са обвъразни с това споразумение. Тази закрила е нужно да се представи на своите граждани – така наречения принцип на националния режим.

Закрилата , която получи даденото произведение не е зависима от никакви формалности,процедури или регистрации и когато тя бъде публично представена тази закрила се предоставя безусловно-принципа на автоматичността на закрилата.

Закрилата , която получи едно произведение в страната на произхода му, няма зависимост от закрилата на същото произведение в друга страна членуваща-принцип на независимост на закрилата.

В Бернската конвенция се разрешава „справедливата“ употреба на произведения в други публикации или предавания на други страни. Договорената декларация от страните членки по „Договора за авторското право на Световната организация за интелектуална собственост“ от 1996г. гласи: „Ясно е, че за да се осигури самото представяне на произведение, не се дължи само по смисъла на настоящия договор или на Бернската конвенция“. В това число може да се каже, че доставчиците на интернет услуги не са отговорни за нарушената комуникация на своите потребители.