Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Бернската конвенция''' е международна спогодба, която се отнася до закрилата на литературните и художествени произведения. Бернската конвенция е подписана на 9 септември 1886 година и влиза в сила на 9 декември 1887 година.
{{бързо|1=copy/paste}}
 
{{почакай}}
Бернската конвенцияТя е първият международен договор в областта на авторското право и установява минимални стандарти, които договорящите се страни, следва да осигурят и съблюдават във вътрешното си право.
Бернската конвенция е международна спогодба, която се отнася до закрилата на литературните и художествени произведения. Бернската конвенция е подписана на 9 септември 1886 година и влиза в сила на 9 декември 1887 година.
 
Бернската конвенция е първият международен договор в областта на авторското право и установява минимални стандарти, които договорящите се страни, следва да осигурят и съблюдават във вътрешното си право.
Съгласно статистически данни на Световната организация за интелектуална собственост, към 1970 договарящите страни по Бернската конвенция са 59, а към 2012 - 165.
 
Република България се присъединява към Бернската конвенция през 1974 година, когато същата е ратифицирана и публикувана в Държавен вестник.
Конвенцията установява, че авторското право възниква автоматично - без да е необходимо да бъдат изпълнявани каквито и да е формалности. Установява се минимален срок на закрила на произведенията - 50 години след смъртта на автора, с изключение на фотографските и кинематографските творби.
 
В Бернската конвенция се създава система на равното третиране, която изисква държавите-членки да предоставят на автори от другите договарящи страни същият обем права както и на своите собствени.