Унгарски източници съобщават и за още един син, [[Никола Български|Никола ]], починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса [[Каталина Българска|Каталина]].
През [[1018]] г., когато Иван Владислав загива, преди престолонаслендика да е провъзгласен за цар [[Пресиян II]], Мария е подложена на силен натиск от болярската фракция склонна да се прекрати войната47 годишната война и тя капитулира пред [[Василий II Българоубиец]]. След като пристига в [[Охрид]], Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата ''зости'' (придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в [[Костур (град)|Костур]] , a ''"там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва<ref>Йоан Скилица. Хронография — Цит. по:'''Тъпкова-Заимова''', с. 75</ref>."''
През [[1029]] г. тя и най-големият и син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император [[Роман III Аргир]]. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейския манастир в тема Вукеларион (Мала Азия).
