Стоян Орманджиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
мРедакция без резюме
Ред 5:
| наставка=
| роден-дата= [[10 януари]] [[1920]]
| роден-място= [[Варна]], [[България]]
| починал-дата = {{дата на смърт и години|2006|10|10|1920|01|10}}
| починал-място= [[София]], [[България]]
Ред 14:
{{Шаблон:МедалКрай}}
 
'''Стоян Орманджиев''' е бивш [[Български|български]] [[Футболист|футболист]], [[Защитник|защитник]] и треньор по футбол. Роден е на [[10 януари]] [[1920]] г. във [[Варна]], починал на [[10 октомври]] [[2006]] г. в [[София]].
 
==Състезателна кариера==
На 16 годишна възраст през [[1936]] г. дебютира за местния [[Радецки (Варна)]], след което играе във [[Владислав (отбор)|Владислав]] ([[1937]]-[[1940]]), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] ([[1941]]-[[1949]]). Играе на поста десен бек, с фланелка номер 2. Има 168 мача и 11 гола в първенството (112 мача с 6 гола за Локомотив и 56 мача с 5 гола за Владислав). [[Шампионат на България|Шампион]] на [[България]] ([[1945]]) и носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] ([[1945]], [[1948]]) с Локомотив. През [[1948]] г. печели 2-ро място в анкетата за [[Футболист № 1 на България]]. Има 20 срещи за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]], като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за "Б" националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортменскотоспортсменското си поведение на терена. На 29 годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера. Една от легендите на [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]].
 
==Треньорска кариера==
Завършва треньорска школа в [[Русия|СССР]] през [[1948]] г. Треньор на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол]] на игрите в [[XV летни олимпийски игри|ОП-Хелзинки]]-[[1952]], [[XVI летни олимпийски игри|ОП-Мелбърн]]-[[1956]] и в [[XVII летни олимпийски игри|ОП-Рим]]-[[1960]]. На игрите в [[XVI летни олимпийски игри|Мелбърн]]-[[1956]] отбора печели бронзовите медали. Държи рекорда от 76 мача, в които е водил [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]], в които е постигнал 30 победи, 20 равенства и 26 загуби ([[1950]]-[[1977]] с прекъсвания). Старши треньор на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в периода [[1965]]-[[1970]] г. с който има [[Първенство на България по футбол|две титли]] ([[1966]], [[1969]]) и [[Купа на Съветската армия|две купи на Съветската армия]] ([[1969]]). През [[1967]] г. достига до полуфинал в [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] срещу [[Интер (Милано)|Интер]] ([[Италия]]) с отбора на ЦСКА. Треньор на [[Алпине]] ([[Австрия]]) през [[1979]] г. Бил е в редица ръководства на [[Български футболен съюз|БФФ]] и съюзен треньор към федерацията. "[[Заслужил треньор]]" от [[1959]] г., "[[Заслужил майстор на спорта|заслужил майстор на спорта]]" от [[1960]] г., "заслужил деятел на физкултурата". Един от най-авторитетните треньори в българския футбол, опитен стратег и педагог. През [[март]] [[2005]] г. Стоян Орманджиев получиполучава почетен знак от Българския футболен съюз по случай 85-годишнината си.
 
==Други дейности==
Ред 26:
* Организатор и учредител на първата държавна треньорска школа по футбол.
 
{{Портал футбол}}
 
{{футбол-мъниче}}
 
{{България56-състав}}
{{България60-състав}}
 
{{футбол-мъниче}}
{{Портал футбол}}
 
{{СОРТКАТ:Орманджиев, Стоян}}