Битка при Лехфелд: Разлика между версии

Според хрониста [[Видукинд]] Ото „опънал палатката си на територията на гр. Аугсбург и се присъединил там към войските на херцога на Бавария [[Хайнрих I Баварски(Бавария)|Хайнрих I]], който лежал смъртно болен недалеч, а към него се присъединил херцог [[Конрад I (Лотарингия)|Конрад Червения]] с голям брой франконски рицари. Неочакваното пристигане на Конрад дотолкова окуражило воините, че те пожелали да нападнат врага незабавно. Една дивизия от швабски бойци е под командването на херцог [[Бурхард III (Швабия)|Бурхард]], съпруг зана Хедвига, дъщеря на Хайнрих - Отовия брат. Самият Ото командва пряко около 3000 саксонци.

Франкските воини поддържат дисциплинирано преследване през следващите два дни, за разлика от други битки с унгарците, когато ентусиазирано са се впускали напред и разпръсквали. Виждайки, че губят, унгарците бягат през реката. Много са убити докато напрягат уморените си коне по стръмния и хлъзгав западен бряг на Лех. След като франксите воини превземат и плячкосват унгарския лагер, унгарците се отправят към [[Панония]]. Те са принудени да направят дълго отклонение на юг и изток, по време на което много малки отряди са настигнати и избити от местни хора. Пленените унгарци са или екзекутирани или върнати на княза им Таксони без носове и уши. Унгарските водачи Булчу, Лел и Сур, са пленени и обесени в [[Регенсбург]] от херцога на Бавария. В отговор унгарците избиват франкските пленници, които се намират в техни ръце. <ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 46-48</ref>