Имперски окръг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 25:
* държавите в [[Северна Италия]] (освен епископствата [[Тренто (епископство)|Тренто]] и [[Бриксен (епископство)|Бриксен]]);
* някои немски земи (графствата [[Монбеяр (графство)|Мьомпелгард]], [[Йевер]], [[Хоенрехберг]], градовете [[Дик (град)|Дик]], [[Реда]], владенията [[Шмалкалден]], [[Книпхаузен]] и други).
Съставът на членовете на имперските окръзи в продължение на цялата история на съществуването им не остава неизменен. Въпреки, че общият принцип е за прехвърляне на правото на участие в органите на управление на окръга от старите към новите владетели на държавите, това правило често се нарушава, за да се предотврати прекаленото усилване на дадено княжество. Така на херцога на [[Вюртемберг]] не е позволено да получи право на глас в събранието на Швабския окръг за херцогство [[Тек]], а на кралят на [[Прусия]] — в събранието на Франконския окръг за графство [[Гайер]]. Също така, към новите им владетели не преминават правата за участие в органите на управление за [[Секуларизация|секуларизираните]] манастири ([[Хереналб]], [[Кьонигсброн]]) и редица [[епископство|епископства]] без суверенна територия ([[Гурк]], [[Лавант]]). Освен това, значителен брой територии на членове на имперските окръзи губят правото си на участие в имперския райхстаг след края на управляващите ги династии и присъединяването към други немски княжества (например, [[Юлих]], [[Берг]], [[Клеве]], [[Юстинген]], [[Хоенвалдек]] и други).
== Литература ==
| |||