Лъв VI Философ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
| герб =
}}
[[Image:Boulgoarofygon.jpg|thumb|дясно|270px|Поражението на византийците при Булгарофигон, миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]]]]▼
'''Лъв VI Философ (Мъдри)''' (на [[гръцки език|гръцки]] Λέων ΣΤ' ο Σοφός; [[19 септември]] [[866]] — [[11 май]] [[912]]) е [[Византия|византийски]] [[император]] от [[886]] г. до [[смърт]]та си в [[912]] г., приет за син на [[Василий I Македонец]], въпреки сериозните основания да се смята че баща му всъщност е [[Михаил III (Византия)|Михаил ІІІ]].
Ред 35:
===Реформи===
С идването си на трона Лъв VI извършва редица държавни промени — засилва самодържавието, ограничава ролята на [[сенат]]а и [[дими]]те, премахва градското самоуправление. Променя и доразвива дворцовия церемониал. Реформира и допълва административната и правна уредба на Византия. Издава сборник със закони наречен „[[Василики]]“, състоящ се от 60 книги
===Вътрешна политика===
===Война с България===▼
Вътрешната политика на Лъв VI до голяма степен минава под знака на неговите опити да установи контрол над Църквата. Той сваля патриарх [[Фотий]] през декември 886 г. и го заменя със своя 19-годишен брат [[Стефан I (патриарх)|Стефан]]. Впоследствие император Лъв VI избира и налага за патриарх [[Антоний II Калека]], след смъртта на патриарх Стефан I през 893 г., [[Николай I Мистик]] (от 901 г. до 907 г.), свален и заменен с [[Евтимий I Синкел]].
При Лъв VI е нарушен мирният договор с България, по повод на неразрешени спорове относно търговските права между двете държави. Това довежда до началото на военни действия в Тракия. Междувременно византийците подкупват [[маджари]]те да предприемат нахлуване в България от север през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. С цената на големи жертви маджарите са победени, но остават в Панония, която е изгубена за българите. Българо-византийската война продължава и през [[896]] г., когато ромеите претърпяват решително поражение при [[Битка при Булгарофигон (896)|Булгарофигон]] срещу [[България|българските]] войски водени от княз [[Симеон I]]. След унизителната загуба в тази битка пленените хазарски наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромеиски поданици, в замяна на годишен данък.▼
Действията на императора са подкрепени от столичната администрация и най-вече от влиятелното семейство Зауца, които добиват все по-определяща роля в управлението, благодарение на връзката между императора и [[Зоя Зауцена]]. След оттеглянето на първата си съпруга [[Теофания (императрица)|Теофания]] в 993 г. и нейната смърт през 898 г., Лъв VI официално се оженва за Зоя Зауцена, но тя умира не след дълго (899 г.), водейки до изпадане на клана Зауца в немилост. През 900 г. императора сключва трети брак - с [[Евдокия Баяна]]. Макар този брак да противоречал на църковните закони, назначеният по предложение на Зауца патриарх, дава своето разрешение за това. Третата съпруга на Лъв VI умира през 901 г., през същата година умира и патриарха, сменен от [[Николай I Мистик]].
▲[[Image:Boulgoarofygon.jpg|thumb|дясно|270px|Поражението на византийците при Булгарофигон, миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]]]]
===Късни години===▼
Опитите на Лъв VI да контролира амбициите на висшите аристократични родове, довежда до засилена опозиция от тяхна страна, особено след като засяга интересите на знатните фамилии Дука и Фока. През 903 г. е направен неуспешен опит императорът да бъде убит, а през 905 г. избухва бунт, воден от [[Андроник Дука]].
▲===Война с България===
През 900-902 г. империята води успешна война срещу арабските емири в Анадола и Армения. В този период империята изживява няколко вътрешни и външни сътресения: арабски пирати превземат и разграбват [[Солун]] ([[904]]) г., а Византия губи последните си владения в [[Сицилия]], докато Константинопол е атакуван от флот на [[Киевска Рус]]. С русите е сключен мир през 911 година.▼
▲При Лъв VI е нарушен мирният договор с България, по повод на неразрешени спорове относно търговските права между двете държави. Това довежда до началото на военни действия в Тракия. Междувременно византийците подкупват [[маджари]]те да предприемат нахлуване в България от север през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. С цената на големи жертви маджарите са победени, но остават в Панония, която е изгубена за българите. Българо-византийската война продължава и през [[896]] г., когато ромеите претърпяват решително поражение при [[Битка при Булгарофигон (896)|Булгарофигон]] срещу [[България|българските]] войски водени от княз [[Симеон I]]. След унизителната загуба в тази битка пленените хазарски наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромеиски поданици, в замяна на годишен данък.
[[Image:Byzantinischer Mosaizist des 9. Jahrhunderts 002.jpg|thumb|left|270px|Лъв VI на колене пред Христос Пантократор, детайл от мозайката в катедралата "Св. София" в Константинопол, [[Истанбул]]]]
▲През 900-902 г. империята води успешна война срещу арабските емири в Анадола и Армения. В този период империята изживява няколко вътрешни и външни сътресения: арабски пирати превземат и разграбват [[Солун]] ([[904]]) г., а Византия губи последните си владения в [[Сицилия]], докато Константинопол е атакуван от флот на [[Киевска Рус]]. С русите е сключен мир през 911 година.
▲===Късни години===
Все по-индиферентен към управлението, Лъв VI предизвиква и дворцов скандал след четвъртия си брак със своята любовница [[Зоя Карбонопсина]] - [[майка]] на император [[Константин Багренородни]]. Това е и причината за отлъчването на императора от патриарх [[Николай Мистик]] (901-907;912-925), който обвинява Лъв в прелюбодеяние. В отговор на това патриарха е свален и заточен през 907 година.
| |||