Жан-Франсоа Миле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: la:Ioannes Franciscus Millet |
|||
Ред 44:
Франсоа Миле е известен най-вече със сцените си из селския живот, но работи и в жанровете на портрета и пейзажа. На пръв поглед темите, които третират картините му са тривиални, но в тях личи умението на художника да предава богатия вътрешен свят на персонажите си. Ярък пример в това отношение е ''„Вечерна молитва“ („Анжелюс“)'' от 1857-1859 г. Освен [[маслени бои]], Миле ползва и [[пастел]]ната техника. От 50-те години на 19 век работи и в областта на [[гравюра]]та. Някой от графиките си създава въз основа на живописните си творби, други са оригинални. Сред известните му графични произведения са ''„Биене на масло“'' и ''„Шивачка на бельо“'' (1855). Високо ценени заради свободата и експресивността, която носят, са [[рисунка|рисунките]] на Миле. Те са правени с въглен, пастел и креда. В писмо от 1887 г. до сина си Люсиен, [[Камий Писаро]] споделя, че за него най-ценни в творчеството на Миле са именно рисунките му.
Съвременната на Миле парижка [[художествена критика]] се отнася нееднозначно към творчеството му. Консервативно настроената част от нея го упреква в грубост, противоречаща на традициите на изящното изкуство. Крайно либералната вижда в платната му възхвала на обикновения трудов човек. Тези възгледи са до голяма степен резултат от бурната обществено-политическа обстановка във Франция през епохата. Няма сведения Миле да има някакви политически пристрастия. Когато по време на [[Парижка комуна|Парижката комуна]] е сформирана Федерацията на художниците, той не се включва в нея.
Творчеството на Миле оказва влияние върху [[импресионизъм|импресионистите]] и [[Винсент ван Гог]]. Последният не крие възхищението си от барбизонският майстор и копира някой от картините му.
| |||