Разлика между версии на „Фетишизъм към дамски чорапи“

== История ==
 
Фетишизмът към дългите чорапи и чорапогащите тръгва от самото създаване на тази част от облеклото. Спекулира се дори, че създаването на този елемент от облеклото е всъщност реализация на идеа с подобна наклоност.
Фетишизмът към дамските чорапи/чорапогащите тръгва от самото създаване на този женски (в исторически план и не само женски) атрибут на облеклото. В началото той е бил съвсем различен от това което познаваме към днешна дата (21-ви век), далеч не толкова фин и нежен, както и с толкова различни форми и цветове. Еротични и порнографски снимки и картини от 19-ти век (,но по-специално след 1920 г. след навлизането на коприната, а по късно (след 1940 г.) и найлона като материи за дамски чорапи) свидетелстват за ролята на дамските чорапи като атрибут в сексуалните актове и еротичните предпочитания.
През 15-ти век в Испания, мъжете започват да носят дълги чорапи и чорапогащници, направени от памук или коприна, като начин да подчертят мъжественоста си, краката и тяхната мускулатура и в същото време да скрият несъвършености и окосмяване, създавайки външен вид привлекателен за женския пол. В допълнение, функционалноста на подобно облекло го е направило силно желано - топлинна изолация, компактност, лесна подвижност (напр. при фехтовка) са достойства бързо разпознати в чорапогащниците и предпочетени. През този период, не е било прието жените да показват краката си - дългите до земята рокли отнемали функционалноста и визуалния ефект при женския пол. Модата се разпространява из Европа, предимно в Англия и Франция и продължава повече от 300 години, като неизменна част от мъжкото облекло. През 19-ти век, по време на Викторианската Ера, се наблюдава съществена промяна - мъжете започват да носят панталони, а женските крака биват извадени на показ с по-къси рокли. Като резултат, употребата на чорапогащници от мъжете замира, докато жените намират в тях същите качества, на които мъжете са се радвали с векове. Краката, смятани за иключително красива част от женското тялото и обект на мъжкото внимание, биват разкрасени чрез носенето на дълги чорапи - формата им е подчертана и несъвършеностите скрити. Картини, с еротичен и порнографски сюжет, в които женските крака са обути в дълги чорапи като чисто сексуално привлекателен елемент, датират още от 19-ти век. Текстилната промишленост в началото 20-ти век претърпява бурен подем и навлизането на изкуствената коприна, а след 1940 и найлона като текстилна материя позволяват производството на дълги чорапи (по това време вече "дамски чорапи") с изключителна финност и прозрачност спрямо памучните и копринени чорапи от преди столетия. По късно в Америка започва производството и на "дамския чорапогащник", много близък по вид до този в днешни врмена. Съвремените технология и ползването на ликра и спандекс правят "дамското облекло за крака" още по-финно, приятно на вид и като усещане за почитателите, както и за тези които го носят. През този период, масата от мъже с афинитет към дамските чорапи и чорапогащници, не рядко са ги превръщали тайно, като част от собственото си облекло. В края на 20ти век, секс-индустриятя забелязва огромния брой почитатели на женски крака в дълги чорапи и чорапогащници и започва да обслужва тази аудитория със "специализирани продукти". Към началото на 21-век се наблюдава ежедневно нарастващ брой от Интернет сайтове посветени на този "фетиш" и предлагащи филми, фотографии и продукти със подобна тематика. Началото на 21-век е и период, в който се наблюдава бързо нарастващ брой на мъже, носещи свободно и открито прозрачни дълги чорапи и чорапогащници, въпреки асоциациата прикачена към тези чорапи като "дамски" сред общесъвеноста.
Култарата на толерантност и уважение към личното пространство и индивидуалност, улесняват такива мъже в повечето "западни" страни.
 
== Видове и проявление ==
Анонимен потребител