Битка при Лайпциг: Разлика между версии

| име = Битка при Лайпциг

| резултат = Решаваща победа за коалицията

| бележки =<ol style="list-style-type:lower-latindigit">

'''Битката при Лайпциг''' (известна и като '''Битката на народите''', {{lang-de|Völkerschlacht bei Leipzig}}), се състои между [[16 октомври|16]] и [[19 октомври]] [[1813]] г. Това е най-голямото сражение по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] и най-голямата [[битка]] в световната [[история]] до началото на [[Първата световна война]], като в нея участват над 500 000 души. Френският [[император]] [[Наполеон Бонапарт]] претърпява поражение от обединените сили на Шестата коалиция. Сражението се води на територията на [[Саксония]], близо до град [[Лайпциг]], и включва германски войски, както от едната, така и от другата страна (една част от армията на Наполеон е от войски от неговите съюзници от [[Рейнски съюз|Рейнския съюз]]). Битката има решаващ характер за последвалите военни и политически действия -&nbsp;— тя води до нахлуването на коалиционните сили във [[Франция]] през [[1814]] г. и до първото оттегляне на Бонапарт от престола.

След катастрофалната кампания на Бонапарт в [[Русия]] (довела до унищожаването на голяма част от френската армия) и пораженията на неговите маршали в [[Полуостровна война|Полуостровната война]] през есента на [[1812]] г., използвайки удачния момент, срещу французите въстава и [[Прусия]]. На [[28 февруари]] 1813 г. в [[Калиш]] е сключен съюз между Русия и Прусия, насочен срещу Франция. Обединените руско-пруски войски освобождават [[Германия]] почти до [[Елба]].

Примирието бързо завършва с влизането във войната на [[Австрия]] и [[Швеция]] на [[11 август]]. Силните антифренски настроения в цяла Европа довеждат до образуването на [[Шеста антифренска коалиция|Шестата коалиция]], включваща [[Руската империя]], Австрия, Прусия, Швеция, [[Великобритания]], [[Испания]], [[Португалия]] и някои от немските княжества. За германците това е освободителна война. Като цяло, страните от коалицията могат да извадят на бойното поле над един милион войници -&nbsp;— вероятно по времето на битката при Лайпциг, коалиционните войски на изток от [[Рейн]] надхвърлят този брой. От своя страна, френската армия се е стопила до няколкостотин хиляди души.

Силите на коалицията се разделят на три армии -&nbsp;— Северна, под командването на шведския кронпринц [[Бернадот]], Силезийска, водена от пруския фелдмаршал [[Гебхард фон Блюхер|Блюхер]] и Бохемска (под командването на австрийския фелдмаршал [[Карл фон Шварценберг|Шварценберг]]). Руските войски (водени от генералите граф [[Леонтий Бенигсен|Бенигсен]] и [[Михаил Барклай де Толи|Барклай де Толи]]) представляват значителна част и от трите армии, но по политически причини цар Александър І не настоява за руски главнокомандващ.

Първоначално военните действия се водят с променлив успех. Наполеон, с победата си [[Битка при Дрезден|при Дрезден]] на [[27 август]], отхвърля Бохемската армия обратно в Австрия. От своя страна, коалиционните сили следват стратегията, предначертана в [[Трахенбергски план|плана от Трахенберг]] - да избягват директни сблъсъци с Бонапарт и да се стремят към сражения с корпусите, водени от неговите маршали. Това довежда до редица победи — над маршал [[Никола Удино|Удино]] в [[Битка при Гросбеерен|битката при Гросбеерен]] (на [[23 август]]), над маршал [[Жак Макдоналд|Макдоналд]] [[Битка при Кацбах|при Кацбах]] (на [[26 август]]), над генерал [[Жозеф Вандам|Вандам]] [[Битка при Кулм|при Кулм]] (на [[29 август|29]] - [[30 август]]) и над маршал [[Мишел Ней|Ней]] [[Битка при Деневиц|при Деневиц]] (на [[6 септември]]). 120-хилядната армия на маршал Удино не успява да превземе [[Берлин]] и Наполеон е принуден да се оттегли на запад. След тези сражения настъпва затишие за около 3 седмици, като и двете страни набират нови сили.

=== Френската империя и съюзниците йи&#768; ===

Въпреки поражението в [[Руска кампания|Руската кампания]] през 1812 г., Наполеон за кратко време успява да увеличи числеността на френските войски на изток от 30 до 130 хиляди души (с отчитането на войските на съюзниците -&nbsp;— до 400 хиляди), но не успява да възстанови [[кавалерия]]та си. При Лайпциг французите имат 9 [[пехота|пехотни]] корпуса (над 120 хиляди души), императорската [[гвардия]] (3 пехотни корпуса, кавалерийски корпус и [[артилерия|артилерийски резерв]], всичко - 42 хиляди), 5 кавалерийски корпуса (до 24 хиляди) и Лайпцигския гарнизон (около 4 хиляди). <ref> {{икона en}} [http://napoleonistyka.atspace.com/French_Order_of_Battle_LEIPZIG_1.htm Бойният ред на французите в началото на битката]</ref><ref name="BrMüller"> {{икона de}} [http://www.uni-leipzig.de/~agintern/uni600/ug159.htm Bruchmüller, W.: ''Kleine Chronik der Universität Leipzig von 1409 - 1914'', Лайпциг, 1914 г.]</ref> Общата численост на силите е около 190&nbsp;000 души -&nbsp;— освен [[французи]], в армията на Бонапарт има народности от съюзни, завладени или [[васал|васални]]ни на Френската империя държави - [[германци]] (предимно [[саксонци|саксонската]] дивизия в състава на 7-ми пехотен корпус), [[поляци]], [[италианци]], [[белгийци]] и [[холандци]]. Полският контингент (8-ми пехотен корпус) наброява към 5 хиляди души.

=== Френската империя и съюзниците йи&#768; ===

Кралят на Саксония [[Фридрих Август I]] попада в нелеко положение — той е принуден да воюва на страната на Наполеон. По силата на Тилзитския мир, Саксония е получила [[Котбус|Котбуския]]кия окръг, отнет от Прусия, както и [[Варшавско херцогство|Варшавското херцогство]], образувано от полски земи, принадлежали на Прусия, Австрия и Русия. Когато през 1813 г. руско-пруските войски навлизат в Саксония, Фридрих Август (формално [[херцог]] на независимото Варшавско херцогство) бяга от Дрезден, опасявайки се да не изгуби короната си в случай на победа на Прусия. Съветниците на Фридрих Август -&nbsp;— Лангенау и граф Зенфт, настояват за сближение с Австрия, но кралят отказва, знаейки, че Австрия ще иска отричане от правата му върху Варшавското херцогство. Въпреки това, на [[20 април]] 1813 г. е подписана тайна конвенция с Австрийската империя, в резултат на която Фридрих Август отказва да даде кавалерия на Наполеон и забранява влизането на френски войски в крепостта [[Торгау]], като по този начин спира движението на корпуса на маршал Ней към Берлин. След победата на Бонапарт в битката при Лютцен, Фридрих Август сваля от поста съветника си граф Зенфт и в собственоръчно написано писмо моли френския император за прошка. Когато Наполеон на [[7 октомври]] напуска Дрезден, Фридрих Август го последва със своето семейство.

На 15 октомври Наполеон разполага войските си около Лайпциг, като по-голямата част (около 110 хиляди) са дислоцирани южно от града -&nbsp;— по брега на река [[Плайсе]], от Коневиц до селцето Марклееберг, оттам на изток през селата Вахау и Либертволквиц до Холцхаузен. Корпусът на генерал [[Анри Бертран|Бертран]] (12 хиляди души), разположен в Линденау, прикрива пътя на запад. На север се намират силите на маршалите [[Огюст Мармон|Мармон]] и Ней (около 50 хиляди).

Съгласно плана на главнокомандващия -&nbsp;— фелдмаршал Шварценберг, основната част от армията трябва да преодолее съпротивата при Коневиц, пробивайки през блатистата низина между реките [[Елстер]] и Плайсе, да обходи десния фланг на французите и заеме важния път от запад към града. Около 20 хиляди души, под командването на австрийския маршал [[Мараш Гиулай|Гиулай]] трябва да атакуват западното предградие на Лайпциг -&nbsp;— Линденау, а силите на фелдмаршал Блюхер -&nbsp;— да настъпят към града от север, от страната на Шкойдиц.

След възражения от страна на Александър I, за изпълнението на плана си Шварценберг получава още 35 хиляди австрийци от 2-ри корпус на генерал [[Максимилиан Мерфелд|Мерфелд]] под командването на наследствения принц [[Фридрих Хесен Хамбургски]]. 4-ти австрийски корпус на [[Йохан Кленау|Кленау]], руските войски на генерал [[Пьотр Витгенщайн|Витгенщайн]] и пруския корпус на фелдмаршал [[Фридрих Клайст|Клайст]] (под общото командване на Барклай де Толи) трябва да атакуват издатината на французите на югоизток. Така Бохемската армия се оказва разделена от реките и блатата на 3 части: на запад са австрийците на маршал Гиулай, друга част от австрийската армия действа на юг между реките Елстер и Плайсе, а силите на Бохемската армия под началството на генерал Барклай де Толи -&nbsp;— на югоизток.

Либертволквиц е голямо село със стратегическо положение за цялата битка, отбранявано от 5-ти пехотен корпус на генерал [[Жак Лористон|Лористон]] (над 13 хиляди войници и 50 оръдия) и корпуса на маршал Макдоналд (18 хиляди). Към него настъпва 4-ти австрийски корпус на Кленау (24&nbsp;500 души), подкрепян от пруските 10-та (Пирт, 4 550 души) и 11-та бригада (генерал [[Ханс Цитен|Цитен]], 5&nbsp;365 души) и 5-та руска дивизия на генерал [[Владимир Мезенцев|Мезенцев]] (5 хиляди), под общото командване на генерал [[Андрей Горчаков|Горчаков]].

Първо атакуват австрийците и след тежки сражения успяват да отхвърлят французите от Либертволквиц, само за да бъдат отблъснати на свой ред към 11 ч. от последвалата контраатака на френската 36-та дивизия, дошла в подкрепление. И двете страни понасят тежки загуби.

Разположеното между Либертволквиц и Марклееберг селце Вахау става арена на най-важните схватки за деня. Тук се намират френски войски под командването на самия Наполеон, които са атакувани от руския 2-ри пехотен корпус (около 5 хиляди души) и кавалерията на генерал [[Пьотр Пален|Пален]] (около 2 хиляди хусари, [[улан]]и и [[казак|казаци]]), подкрепени от части от пруската 9-та бригада (до 6 хиляди души) - под общото командване на руския генерал [[Евгений Вюртембергски]]. Руснаците напредват, но французите ги изненадват със смазваща флангова атака. В схватката се включват и прусаците, които навлизат във Вахау, сражавайки се за всяка уличка. <ref name="BatLeiWebsite"/> <ref> {{икона en}} [[Уилям Каткарт]] (британски военен представител в Генералния щаб на коалицията) [http://www.demisoldepress.com/cathcart.htm ''Commentaries on the War in Russia and Germany in 1812 and 1813''], [http://www.demisoldepress.com/editor's.htm Demi-Solde Press], (първо издание [[1850]] г.), ISBN 1-891717-14-6 [http://www.demisoldepress.com/cathcart.htm Excerpt from the Battle of Wachau (16 October 1813)]</ref>

В този момент Наполеон дава заповед на генерал Дрюо да сформира голяма батарея на Хълма на бесилките. Близо 100-те оръдия на батареята поразяват изложения на показ руски корпус, принуждавайки и пруските батальони, идващи в подкрепа, да търсят прикритие. Във фронта на атакуващите се образува отвор и около 15 ч. 10-хилядна кавалерия (французи, италианци и саксонци) под командването на маршал [[Йоахим Мюра|Мюра]] опитва да използва това и да пробие централния сектор на съюзниците при Вахау. Кавалеристите успяват да пробият към хълма, на който се намират съюзническите монарси и фелдмаршал Шварценберг, но са спрени благодарение на контраатаката на Лейбгвардейския казашки полк (под командването на полковник Ефремов). Изборът на Мюра да атакува в сбити редове не е особено удачен за французите -&nbsp;— по-малки и по-подвижни части руска, пруска и австрийска кавалерия бързо изтощават с нападенията си дивизията на Мюра и я отблъскват до френските оръдия, където е спасена от гвардейските драгуни. Гвардейската дивизия, съставена от новобранци, е изпратена да осигури пробива на Наполеон. Младите гвардейци овладяват изцяло Вахау и Либертволквиц. Въпреки, че в настъплението към Гюлденгос се включва и пехотния корпус на генерал [[Лористон]], то не се развива според очакванията на Бонапарт. Когато фелдмаршал Шварценберг разбира стратегическата важност на тази позиция, той дава заповед Гюлденгос да бъде зает от резервните части (под командването на Великия княз [[Константин Павлович]]). Съюзниците контраатакуват с руски и австрийски гвардейци, подкрепяни от руски [[кирасир]]и. Частите напредват в оформени карета, преодоляват френските кавалеристи и изтласкват назад напредналите френски батареи.

Атаката на австрийските войски срещу Коневиц също не носи успех. Корпусът на генерал фон Мерфелд опитва да атакува позицията, но пътят, по който напредва е добре прикрит и това не позволява на австрийците да придвижат оръдията си в подкрепа на атаката. Мерфелд тогава настъпва към Дьолиц, по пътя, водещ до имение и мелницата на селото. Две роти от 24-ти полк разбиват малкия полски гарнизон и овладяват позицията. Бърза контрааатака отхвърля австрийците обратно и сражението придобива ожесточен характер, докато Мерфелд не изпраща тежка батарея, която прочиства защитниците от позицията. Поляците оставят убити навсякъде в свирепата си отбрана и при оттеглянето си подпалват имението и мелницата. <ref name="web2.airmail"/>

Настъплението на войските на маршал Гиулай към Лиденау също е отбито от французите на генерал Бертран. Успех обаче има Силезийската армия. Без да чака идването на Северната армия на Бернадот, фелдмаршал Блюхер дава заповед войските му да се присъединят към общото настъпление.

Позицията е отбранявана от полския генерал [[Ян Домбровски]] (полска дивизия от четири пехотни и два кавалерийски батальона), който цял ден удържа руските войски. В сражението се редуват атаки и контраатаки, като накрая Лонжерон овладява двете селца с цената на тежки загуби.

Решаващо за северния участък на битката се оказва сражението за Мьокерн. Над селцето доминират имение, дворец и градини с каменни стени, като всяка позиция е превърната в крепост с [[амбразура|амбразури]] по стените за прикриващ огън от френския 6-ти корпус на Мармон. На запад от Мьокерн местността е твърде гориста и с много блата, за да бъде разположена артилерия. Покрай реката на изток, Вайс Елстер, върви дига с височина 4 метра. 17-те хиляди войници на маршал Мармон са добре разположени на позициите, отбраняващи Мьокерн, а маршалът разполага в резерв и пехотни колони — за [[контраатака]] на всяка загубена позиция.

В началото на битката на Наполеон не се удава да разгроми противника. В подкрепление на съюзниците, късно вечерта на предния ден, са пристигнали подкрепления от близо 100 хиляди души (включително армията на Бернадот), докато в същото време френския император получава само 14-хилядния корпус на фон Дюбен. Наполеон осъзнава опасността, но въпреки това не оставя станалата крайно уязвима позиция при Лайпциг. Чрез пленения при Коневиц австрийски генерал Мерфелд, късно през нощта, той предава на противника своите условия за примирие. <ref name="BatLeiWebsite"/> Съюзниците не удостояват императора с отговор. По мнението на някои изследователи <ref>Esposito & Elting - ''A Military History and Atlas of the Napoleonic Wars''</ref>, предложението за примирие се оказва сериозна психологическа грешка на Наполеон -&nbsp;— разочарованите от събитията от деня съюзници са повярвали в слабостта на французите, тъй като Бонапарт пръв предлага мир.

Неделният ден 17 октомври преминава в по-голямата си част спокойно, само на север войските на фелдмаршал Блюхер овладяват селцата Ойтриц и Голис, доближавайки се в близост до Лайпциг -&nbsp;— руския генерал Закен атакува значително по-малката дивизия на Дабровски. Числеността и решителността на руските сили се оказват решаващи и поляците са отхвърлени към Пфафендорф. Блюхер, който е произведен в звание фелдмаршал на предния ден, дава заповед на руската 2-ра хусарска дивизия да атакува 3-ти кавалерийски корпус на генерал Арини. Както и на предния ден, кавалерията на съюзниците се оказва по-добра от френската и печели незначителната схватка.

В 14 ч. в село Зестевит се събира военния съвет на съюзниците. В същото време е получено и съобщение за пристигането на руската Полска армия на генерал Бенигсен (54 хиляди души). Главнокомандващият -&nbsp;— фелдмаршал Шварценберг иска незабавно да възобнови сражението, но Бенигсен заявява, че войниците му са преуморени от дългия преход. Решено е настъплението да се възобнови в 7 ч. на следващия ден.

За усилване армията на Бенигсен, към нея е добавен 4-ти австрийски корпус на Кленау, 11-та бригада на генерал [[Цитен]] и казаците на генерал [[Матвей Платов|Платов]], което увеличава числеността йи&#768; до 75 хиляди души.

В 02 ч. през нощта на 18 октомври Наполеон оставя своите стари позиции, защитата на които е практически невъзможна заради недостатъчните сили, и свива отбраната около Лайпциг. <ref name="ZDF"> {{ref-de}} [http://www.zdf.de/ZDFde/inhalt/0/0,1872,2026752,00.html Статия за битката на страницата на ZDF]</ref> Новата позиция е отбранявана от 150 хиляди души, които са прекалено малко за отпор на съюзниците, разполагащи в този момент с над 300 хиляди души и 1400 оръдия. Въпреки това, сраженията на 18 октомври са крайно ожесточени и далеч не на всички участъци успешни за силите на коалицията.

Упорит бой се разгаря при селото Пробстхайда, отбранявано от маршал [[Виктор]] и атакувано от части на Барклай де Толи. Наполеон изпраща тук частите на старата гвардия и гвардейската артилерия на генерал [[Дрюо]] (около 150 орудия). Старата гвардия се опитва да осъществи контранастъпление на юг, но е спряна от огъня на съюзническата артилерия, разположена на малък хълм на 500 м от мястото на сражението. <ref name="Digbi"> Digby Smith. ''1813: Leipzig — Napoleon and the Battle of the Nations''</ref> До края на деня на съюзниците не се удава да превземат Пробстхайда -&nbsp;— боят продължава и след настъпване на вечерта.<ref name="vsde18" />

Около 14 ч., на десния фланг на сражението, армията на генерал Бенигсен, влязла в настъплението със закъснение, превзема Цукелхаузен, Холцхаузен и Паунсдорф. В шурма на Паунсдорф, въпреки възраженията на кронпринца Бернадот, участват и части на Северната армия -&nbsp;— пруския корпус на генерал [[Фридрих Бюлов|Бюлов]] и руския корпус на генерал [[Фердинанд Винцингерод|Винцингерод]]. Бернадот, на съвещание на щаба си, притиснат от своите шведски офицери, които са огорчени, че не участват в битката, дава заповед за настъпление и на шведската лека пехота. В щурма шведите губят 121 човека.

Части на Силезийската армия под командването на Ланжерон и [[Фабиан Закен|Закен]] превземат Шьонефелд.

Към вечерта на 18 октомври, на север и на изток французите са изтласкани на разстояние 15-минутен марш от Лайпциг. След 18 ч. настъпващата тъмнина прекратява бойните действия и войските се готвят за възобновяване на сраженията на следващото утро. Наполеон дава заповед за отстъпление през река Елстер, а малко след това началника на неговата артилерия му предоставя доклад, според който за 5 дни боеве са изразходвани 220 хиляди ядра. Остават само 16 хиляди, а подвоз не се очаква. <ref> {{икона en}} [http://www.demisoldepress.com/cathcart.htm Уилям Каткарт ''Commentaries on the War in Russia and Germany in 1812 and 1813''], Book 5, ch.4</ref>

За над 9 часа тежки сражения за деня, в които и двете страни понасят големи загуби, французите предотвратяват пробив, но бавно са отблъснати назад към Лайпциг.

Тъй като Наполеон при планирането на битката разчита само на победа, не са взети достатъчно мерки по подготовка за отстъпление. Оказва се, че за всички отстъпващи колони има само възможен един път -&nbsp;— този към Вайсенфелс.

Диспозицията на съюзниците за 19 октомври е съставена с разчет за продължаване на сражението. Предложенията на цар Александър I за форсиране на река Плайсе и на фелдмаршал Блюхер за отделяне на 20-хилядна кавалерия за преследване на неприятеля са отклонени. За отстъплението на французите се разбира към 7 ч. сутринта, след разсейването на сутрешната мъгла, и става ясно, че няма да има нужда от щурм на Лайпциг. Кралят на Саксония -&nbsp;— Фридрих Август I изпраща офицер с предложение да предаде града без бой, ако на френските войски се гарантират 4 часа за отстъпление. Александър отклонява предложението и изпраща своите адютанти към войските със заповед за настъпление в 10 часа сутринта. <ref name="vsde19"> {{икона de}} [http://voelkerschlacht-bei-leipzig.de/1910/19okt.htm Бойните действия на 19 октомври на страницата ''voelkerschlacht-bei-leipzig''] </ref><ref name="ZDF"/>

По думите на британския посланик [[Каткарт]], Фридрих Август моли за мир, когато съюзниците вече са започнали да обстрелват Лайпциг. Руският генерал [[Карл Тол|Тол]], носещ отговора на Александър до Фридрих Август, е принуден да организира охраната на саксонския крал от руските войници, които са започнали да щурмуват двореца.

По същото време когато френската армия се оттегля вкупом през западната Рандщадска врата (самият Наполеон едва успява да излезе от града), руските войски на Ланжерон и Закен превземат източното предградие Халес, пруските части под командването на генерал Бюлов -&nbsp;— предградието Гримас, а южната врата на Лайпциг -&nbsp;— Петерстор, е превзета от колоните на Бенигсен.

По армии най-много загуби има Бохемската армия на Шварценберг - 24 хиляди убити и ранени. Силезийската армия губи 12 хиляди души, а Северната армия на Бернадот и Полската армия на Бенигсен -&nbsp;— по 4 000 души.

== Литература ==

* {{икона ru}} [http://www.hrono.ru/sobyt/1800sob/1813leipcig.html Статия за Битката на народите на страницата ''hrono.ru'']