Отваря главното меню

Промени

31 байта изтрити ,  преди 7 години
м
форматиране: 3x интервали, А|А, дълго тире (ползвайки Advisor.js)
}}
[[Файл:Osmanli-nisani.svg|ляво|50 px]]
'''Сюлейман Челеби''' е вторият син на султан [[Баязид I]] (1389-1403), наследил европейските владения на [[Османската империя]] (1402-1411) след злополучната за османците [[битка при Ангора]]. Той, за разлика от брат си [[Муса Челеби]], е спасен от плен при [[Тимур]] от [[Стефан Лазаревич]]. Първоначално след битката се установява в [[Бурса]], а сетне на 28 август 1402 г. е прехвърлен през [[Галиполи]] в Европа и пребивава в османската столица [[Одрин]]. Сключва т.нар. [[Галиполски договор|Галиполски договор]] с християнските владетели по силата на който възстановява предходното [[статукво]] на [[Балкани]]те отпреди завоеванията на баща му. [[Византия]] си повръща владението над [[Солун]] и крайморските европейски градове от [[Халкидики]] до [[Месемврия]], като Сюлейман се признава за византийски [[васал]], задължавайки се да плаща на [[византийски император|византийския император]] данък. Благодарение на християнската подкрепа която има успява да се наложи през 1403 г. в спора с по-младия си брат [[Иса Челеби]], който е изпратен и с християнска войска да изтласка [[Мехмед I]] от [[Бурса]] и северозападния [[Анадол]], поверявайки на по-малкия си брат управлението на азиатското османско наследство.
 
Сюлейман взема страната на [[Вук Лазаревич]] и [[Георги Бранкович]] в [[спор]]а им за Косовското и Моравското наследство срещу Стефан Лазаревич, който междувременно се е признал за васал на [[Сигизмунд]] с цел да получи подкрепата на [[крал на Унгария|унгарския крал]] в наследствения спор. През 1403/04 г. срещу Сюлейман Челеби е сформирана християнска коалиция под егидата на [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] в която участват [[Стефан Лазаревич]], [[Мирчо Стари]], [[Остоя]] и [[Константин II Асен]]. През 1408 г. организира посредством [[Евренос бей]] поход срещу [[деспот]]а и, притискайки Стефан до самидосами [[Белград]], успява да наложи решение в полза на Лазар и Георги за подялба на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] - Георги получава бащините си владения над [[Косово]], а Лазар - — южното [[Поморавие]] с главен град [[Аладжа хисар]] /[[Крушевац]]/ (границата между владенията на братята в този участък минава по [[Западна Морава]]), като за Стефан остава [[Подунавие]]то с Белград, граничещо с [[Кралство Унгария]], т.е. средновековните [[Браничевска област|Браничевска]] и [[Белградска област]].
 
По време на гражданските размирици в [[Османска империя|Османската империя]] през първите две десетилетия на [[15 век]], Сюлейман от всичките османски претенденти за [[султан]], и синове на [[Баязид I]], е най-доброжелателно настроен спрямо [[християни]]те. Като цяло подкрепя [[Бранковичи]] в спора им с [[Лазаревичи]] за владението на наследствените имения - [[Косово]] и [[Моравско]]. Обявява се срещу Стефан Лазаревич и в подкрепа на [[Георги Бранкович]] и брата на Стефан - [[Вук Лазаревич]] в спора на последния за Моравско.
 
В началото на 1410 г. бъдещият султан [[Мехмед I]] изпраща брат си [[Муса Челеби]] в Европа да изземе от владението на Сюлейман османското наследство на стария континент. Муса разбива силите на сюлеймановия [[бейлербей]] Синан [[битка при Ямбол (1410)|край Ямбол]], което принуждава Сюлейман да прекъсне експедицията си в [[Мала Азия]], която той провежда за да завоюва от своя страна османското наследство в Мала Азия. Тази загуба принуждава Сюлейман де се завърне в Европа.
 
Въпреки, че печели [[битка при Космодион|битката при Космодион]] през 1410 г., заедно с християнските си съюзници, Сюлейман е победен от брат си Муса Челеби в [[битка при София (1411)|битка при София]] при с. Чамурлий (дн. Калково, Софийско) на 17 февруари 1411 г., след което е обезглавен при бягството си от Одрин към [[Константинопол]]. Преди това неговите и присъдружни сили на Георги и Лазар са победени от Муса и съюзилия се конюктурно с Кесиджията Стефан Лазаревич [[битка при Пловдив (1410)|край Пловдив]]. Според турските историци и анализатори на Османската империя по това време, Сюлейман губи подкрепа сред [[мюсюлмани]]те поради прохристиянската си политика.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Новата империя, стр. 229-232 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
Синът на Сюлейман Орхан е отгледан и възпитан в Константинопол. Внук му, който също се казва Орхан, участва в [[обсада на Константинопол (1453)|отбраната на Константинопол]] редом до последния римски император [[Константин XI Палеолог]] и генуезеца на византийска служба [[Джустиниани Лонго]] през [[1453]] г., в хода на която е посечен от османските сили, намирайки смъртта подобно на своя дядо в защита на християнската [[кауза]].
 
Според някои непотвърдени легендарни сведения, Сюлейман е начело на [[обсада на Търново|обсаждащата и превзела Търново]] османска армия през лятото на [[1393]] г. Тези легенди, намерили отражение и в творчеството на [[Иван Вазов]], предават, че предателя на българската престолнина е [[евреи]]н, който след подлата си постъпка, последвана от искане за награда, бил екзекутиран по заповед на Сюлейман с думите: ''"Такава е наградата на предателите. Днес предаде тях, утре може нас да предадеш"''. ([[Жидов гроб (Иван Вазов)|Жидов гроб]])[http://www.bginbayarea.com/?p=912]
 
== Източници ==