Гугутка (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
До [[1934]] година името на селото е '''Арнауткьой'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 4 души от Арнауткьой са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.</ref>
Центърът на селото пази спомена за голямото турско клане през 1913 година, когато селото се е казвало Арнауткьой. На малкия площад има паметник на жертвите, като най-отдолу е името на 11-годишно момиченце. (в. Стандарт 17 юли 2011 г.)
"През 1912 година, то тогава селото се е наричало Арнауткьой, турците надошли за последно тук. Извели на площада всички българи, които не успели да избягат и да се покрият в планината. И нея извели. Пък била много красива тогава, чудно как не са й налетели първо. Наредили ги в редица и почнали да стрелят в тях. Нея куршумите я улучили в хълбока. После един минавал край труповете и ги ритал, за да е сигурен, че са умрели. Забележел ли, че някой мърда, му казвал да стане. Ама който стане, го доубивали. А тя останала да лежи и се направила на умряла, та така единствена се спасила. Как е издържала на тая болка да не се издаде, не я знам. Пък и съм била хлапе, де да ми е било на акъла да я питам това. После турците запалили всички къщи в селото, та оцелелите в единия ад ги чакал друг - останали без покрив. Затова дълги години след това тука имаше негласно решение - който се изселва, не продава къщата си на турци. Но с годините вече никой не остана. Ама пък аз си се разбирам с всички и добре си живееме", вкарва накрая оптимизъм в тъжния си разказ баба Въла. (в. Сега, 4 юни 2009 г)
Сегашното ивайловградско село Гугутка е построено върху пепелта на старото село Арнауткьой, опозорено, избито и опожарено през юли 1913 г. от редовна турска войска. Сухата статистика сочи: Застреляни са 45 жени, деца и старци, над 20 са съсечени по селото, 16 мъже са убити. Останалите живи - без дом, без храна, без дрехи - с това само, което е на гърба им - тръгват без път и посока. Страховити неща се разказват за онова, което се случило в селото. Тези разкази са се предавали от уста на уста вече близо столетие, но все още будят ужас и гняв. Разпиляват се мирните жители кой накъдето му видят очите. Останали в селото предимно жени, деца и старци. Турците ги затворили в три къщи и започнали да ги измъчват, за да кажат къде са скрили пари. Отделени са момичетата, с които се гаврят После всички са събрани заедно и турците ги повеждат между плетища по тесен път. Искат да ги затворят в една плевня със сено, за да ги изгорят, но изведнъж някой започва да стреля по беззащитните българи, поведени като овце на заколение. Падат много убити. Някои от живите лягат между мъртвите и така се спасяват, но не за дълго. Закъснял арменецът (на служба в турската армия), който пристигнал на бял кон със заповед да се прекрати стрелбата. Когато дошъл, той казал: "Живите да станат!" Онемели, изплашени, с окървавени дрехи ги подкарват през реката към съседни села Ленско, Пелевун и др. без нищо, с дрехите на гърба. След тях остава огромната могила от убитите, съсечените и погубени по улиците, разпилените по горите, отвлечени хора и ограбените къщи. Надалече се виждат пламъците на опожареното село. Над 100 къщи стават на пепел и многогодишният труд на поколения изгаря в огъня Върху могилата от убити турците нахвърляли пръст. След години върналите се в селото българи събират костите на жертвите и ги полагат в един гроб до стената на черквата. Имената на загиналите са написани на паметника близо до черквата, в центъра. Голяма е трагедията на хората от с. Гугутка, затова и песните им са тъжни, истински изживени. Името Гугутка село Арнауткьой получава през 1934 г. (в Атака, 4.11.2010 г.)
В с. Гугутка – старо българско село, преживяло стражни кланета и опожаряване от башибозука през 1913 г. много от жителите му са избити или прокудени. Тук се заселват българи от с. Манастир, Гюмюрджинско. Много от последните се заселват в изоставеното турско с. Казак. (блог Атанасов "Малоазийските българи")
Така наречената Гюмюрджинска република е организиран от Турция със съдействието на Гърция антибългарски акт на подложените на силен натиск и агитация мюсюлманите (турци и българомохамедани-помаци) в Беломорието по време на Междусъюзническата война след оттеглянето на българските войски в средата на юли 1913 г. Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по жп линията през Окчилар и пристанището Порто Лагос. За месеца на съществуването си "властта" организира башибозук, командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета. Разорени са множество български селища в Източните Родопи и Беломорска Тракия, сред които Гугутка (статия "Западна Тракия" в Уикипедия).
== Културни и природни забележителности ==
| |||