Гугутка (село): Разлика между версии

== История ==

До [[1934]] година името на селото е '''Арнауткьой'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 4 души от Арнауткьой са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.</ref>

Сегашното ивайловградско село Гугутка е построено върху пепелта на старото село Арнауткьой, опозорено, избито и опожарено през юли 1913 г. от редовна турска войска. Сухата статистика сочи: Застреляни са 45 жени, деца и старци, над 20 са съсечени по селото, 16 мъже са убити. Останалите живи - без дом, без храна, без дрехи - с това само, което е на гърба им - тръгват без път и посока. Страховити неща се разказват за онова, което се случило в селото. Тези разкази са се предавали от уста на уста вече близо столетие, но все още будят ужас и гняв. Разпиляват се мирните жители кой накъдето му видят очите. Останали в селото предимно жени, деца и старци. Турците ги затворили в три къщи и започнали да ги измъчват, за да кажат къде са скрили пари. Отделени са момичетата, с които се гаврят После всички са събрани заедно и турците ги повеждат между плетища по тесен път. Искат да ги затворят в една плевня със сено, за да ги изгорят, но изведнъж някой започва да стреля по беззащитните българи, поведени като овце на заколение. Падат много убити. Някои от живите лягат между мъртвите и така се спасяват, но не за дълго. Закъснял арменецът (на служба в турската армия), който пристигнал на бял кон със заповед да се прекрати стрелбата. Когато дошъл, той казал: "Живите да станат!" Онемели, изплашени, с окървавени дрехи ги подкарват през реката към съседни села Ленско, Пелевун и др. без нищо, с дрехите на гърба. След тях остава огромната могила от убитите, съсечените и погубени по улиците, разпилените по горите, отвлечени хора и ограбените къщи. Надалече се виждат пламъците на опожареното село. Над 100 къщи стават на пепел и многогодишният труд на поколения изгаря в огъня Върху могилата от убити турците нахвърляли пръст. След години върналите се в селото българи събират костите на жертвите и ги полагат в един гроб до стената на черквата. Имената на загиналите са написани на паметника близо до черквата, в центъра. Голяма е трагедията на хората от с. Гугутка, затова и песните им са тъжни, истински изживени. Името Гугутка село Арнауткьой получава през 1934 г. (в Атака, 4.11.2010 г.)

В с. Гугутка – старо българско село, преживяло стражни кланета и опожаряване от башибозука през 1913 г. много от жителите му са избити или прокудени. Тук се заселват българи от с. Манастир, Гюмюрджинско. Много от последните се заселват в изоставеното турско с. Казак. (блог Атанасов "Малоазийските българи")

В "Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година" Л. Милетич относно Ортакьойско, село Арнауткьой, посочва: "Ужасни жестокости отъ страна на башибозуци, размѣсени съ бивши войници, плѣнници. — 45 жени застрѣляни и 20 жени и дѣца съсѣчени. — Безслѣдно завлѣчени жени и момичета. — Могилата на избититѣ жени. — 18 мѫже убити. Поимененъ списъкь на 66 души отъ загиналитѣ.

Арнауткьой е чисто българско село съ 111 кѫщи 446 д. жители (34 килом. далечъ отъ Ортакьой). Въ Ортакьой се срѣщахъ съ свещеника Христо Янакиевъ (61 год.), родомъ отъ Арнауткьой, отъ когото узнахъ подробности върху грозната участь, която постигнала селото му. Свещеникъ Янакиевъ не достоялъ до край, а прѣди изгарянето на селото избѣгалъ въ Ортакьой. Допълнителни свѣдѣния събрахъ отъ Господинъ Кост. Нефтяновъ, началникъ на земледѣлческата банка въ Ортакьой, който бѣ посѣтилъ Арнауткьой и бѣ изучилъ печалната му история, и отъ Дим. Д. Кайряковъ, родомъ отъ Арнауткьой, който ми даде списъкъ съ имената на загиналитѣ.Арнауткьойци на 9 юли, като прѣдвиждали опасностьта, която имъ угрожавала главно отъ турското население на околнитѣ турски села, потеглили на 9 юли съ колята и добитъка си къмъ стара България и стигнали до българското село Попово (Папаскьой). Но турцитѣ отъ околнитѣ села лукаво ги увѣщавали да се върнатъ, като ги увѣрявали, че ще ги защищаватъ отъ башибозуцитѣ, ако се явятъ. Арнауткьойци повѣрвали и се върнали. Не се минало 3-4 дена и сѫщитѣ тия турци нахлули въ селото имъ и почнали да ги обиратъ. Селянитѣ били имотни, земедѣлци и скотовъдци. Арнауткьойци сѫ добри бубари и тютюнджии. Тѣ сѫ отгледвали 200 унции бубено сѣме и сѫ вадили до 10,000 килограма пашкули. Свещеникъ Янакиевъ билъ тамъ, когато на 15 юли навлѣзълъ башибозукъ отъ турскитѣ села Дерекьой, Демирлеръ, Алагюзелъ, Гюлекьой, Акчасаръ, Ессекьой и др. „Дойдоха много, — разказваше той — като мравки, едни отиватъ, други дохождатъ. Разграбиха имота: овце, добитъкъ, покѫщнина, нищо не оставиха. Хората биени, чукани.. Нашитѣ селяни се пръснаха по околнитѣ села, нѣкои дори въ Ортакьой дойдоха. Нарочно прогониха всички, да не гледатъ, кой какво прибира. Една недѣля трая плячката. Тогава азъ побѣгнахъ въ Ортакьой”. Споредъ Нефтянова турцитѣ най-напрѣдъ заграбили отъ мѣрата добитъцитѣ; сетнѣ се явила една турска депутация отъ околнитѣ турски села, която искала 100 лири откупъ, да вардятъ селото. Арнауткьойци дали тая сума, но сѫщеврѣменно рѣшили, да се пръсне селото, да се спаси кой както може. Почти цѣлото мѫжко население се пръснало по балкана, а женитѣ останали въ селото. Д. Кайряковъ твърди, че тогава дошла въ селото една рота турска пѣхота, именно кюрди, които извършили най-грозни жестокости и изгорили селото. И по свѣдѣнията на Нефтяновъ, тѣ не били обикновени башибозуци, а облѣчени съ форма войници. Вѣроятно е, между тѣхъ да е имало и мнозина отъ плѣнницитѣ, които бѣха току що освободени отъ българското правителство и които и по други български села отъ околията, облѣчени въ войнишка носия, както видѣхме, взели участие въ грабежитѣ и насилията надъ българското население. Тѣ започнали да изнудватъ за пари и да обезчестяватъ женитѣ и дори малки момичета — дѣца. Настаналъ ужасъ, който траялъ цѣла недѣля (Сега имало въ селото много поврѣдени отъ тогава, болни жени). Съ своя добитъкъ турцитѣ отъ околнитѣ села овършили и хармана, и слѣдъ като изнесли отъ селото всичко, най-сетнѣ събрали женитѣ въ двора на сегашния кметъ Стоянъ Бъчваровъ, близу до черквата, и т а м ъ с ъ п у ш к и и з б и л и о т ъ т ѣ х ъ 45 ж е н и и д ѣ ц а, а д р у г и о к о л о 20 ж е н и и д ѣ ц а б и л и с ъ с ѣ ч е н и н а р а з н и м ѣ с т а п о с е л о т о. Д р у г и д в ѣ ж е н и с ѫ н а м ѣ р е н и у б и т и п о п ѫ т я з а К а з а к л и, в ъ г о р а т а в ъ е д н о д е р è, о т ъ к о и т о е д н а б и л а с ѣ ч е н а п о в р а т а. Положително е, че отъ Арнауткьой има и завлѣчени отъ турцитѣ моми и момичета, но точно това не може да се установи. Въ кѫщата на Бъчваровъ избититѣ жени били на купъ, като се притискали една о друга та труповетѣ имъ образували цѣла могилка, която сетнѣ жителитѣ на селото, като се завърнали, я затрупали съ пръстъ безъ да я разравятъ, защото труповетѣ били вече ужасно разложени. И сега така още стоѝ тая могилка. Въ Арнауткьой нѣма сѣмейство, на което да не е убигъ нѣкой членъ. Мѫжетѣ и часть отъ женитѣ сѫ успѣли да се спасятъ по горитѣ. Има избити само до 16-тина мѫже. Числото на всичкитѣ жертви, мало и голѣмо, е 75 души. Селото е било запалено и изгорѣло; отъ 111 кѫщи 102 съвършено изгорѣлн. Останали 9 кѫщи, най нищожнитѣ. Изгорѣло е училището, хубаво дво-етажно здание. На черквата е изгорѣла само вѫтрѣшностьта, а зидоветѣ и повривътъ сѫ здрави.Сега Арнаутвьойци най-много сѫ настанени пръснати по околнитѣ турски села, отъ които турското население прѣди българската реокупация бърже се изселило, а именно въ селата Дерекьой, Сенсикьой, Горни Акчахисаръ, Долни Акчахисаръ и Гюлеркьой. Ортакьойската колонизационна комисия ги е оставила да живѣятъ тамъ, докато селото Арнауткьой на ново се построи.(следват "имената на 56 души отъ убититѣ въ Арнауткьой" като между тях са и малки деца: Анастасия Петрова (9 г.), Димо Петковъ (3 г.), Стана Димитрова (3 г.), Тодоръ Илчевъ (1 г.), Петра Д. Панайотова (1 г.), Христо Колевъ (5 г.), Áнгелъ Георгевъ (3 г.), Кера Вълчева (1 г.), Димо Георгевъ (5 г.), Петъръ Димовъ (4 г.), Кольо Атанасовъ (6 г.), Стана Михалева (3 г.), Мира Христова (1 г.).".

 

== Културни и природни забележителности ==