'''АнглийскиятАнглѝйският езикезѝк''' (''English language'') е [[Западногермански езици|западногермански език]], възникнал в [[Англия]] и югоизточната част на [[Шотландия]] през [[Англо-саксонска Англия|Англо-саксонската епоха]]. С нарастването на стопанското, политическото, военното, културното и колониалното влияние на [[Великобритания]] от средата на 18 век и на [[Съединени американски щати|Съединените щати]] от средата на 20 век,{{hrf|Ammon|2006|2245-2247}}{{hrf|Schneider|2007|1}}{{hrf|Mazrui|1998|21}}{{hrf|Howatt|2004|127-133}} той се разпространява в много части на света, в някои региони придобива характера на [[лингва франка]] и се превръща във водещия език за международно общуване.{{hrf|Crystal|1997|87-89}}{{hrf|Wardhaugh|2006|60}} Английският се преподава масово като втори език и е [[официален език]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и на много държави от [[Общност на нациите|Общността на нациите]], както и на голям брой международни организации, включително на [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]]. По брой на говорещите го като майчин език английският е на трето място в света, след [[мандарин]] и [[Испански език|испански]].{{hrf|Ethnologue|1999}}
Английският се формира на основата на няколко диалекта, днес наричани с общото име [[староанглийски език]], които са пренесени по източното крайбрежие на [[Великобритания (остров)|Великобритания]] от [[англи]]те, [[сакси]]те и [[юти]]те през [[5 век]]. По време на [[Викинги|викингските]] нашествия езикът е повлиян и от [[Нордически език|нордическия език]]. След [[Норманско нашествие в Англия|Норманското нашествие]] староанглийският се развива в [[средноанглийски език]], възприемайки множество [[Нормански език|френско-нормански]] лексикални и граматически характеристики. [[Съвременен английски език|Съвременният английски език]] възниква с [[Голямо изместване на гласните|Голямото изместване на гласните]], започнало през 15 век, и до днес продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.
