Уикипедия

Марян: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м площ = 10,266
Stellentina (беседа | приноси)
120 редакции
Малко корекции и добавка на исторически факти
Ред 17:
== История ==
 
НякойНякои изследователи го определят като едно от най-старите селища в Еленско, по-старо от [[Елена]]. Те свързват неговото възникване с епохата на римското и ранновизантийското крепостно строителство в [[Предбалкан]]а и [[Балкан]]а. Основание за това дават останките от [[базилика]] от V или VI век, върху които е имало [[църква]] или [[манастир]]. Тези останки се намират в северния край на селото, където се сливат двете реки. Тук са открити мраморни колони и капители от V -— VI век, които се съхраняват в [[Национален археологически институт с музей |Софийския археологически музей]].
 
Една от легендите за името на селото гласи, че на път за [[Цариград]] от там минала сестрата на цар [[Иван Шишман]], [[Кера Тамара]],когото която народа галено наричал Мара. Тази велика българка, която минала под венчило с другоезияникдругоезичник за да спаси страната и народа си, оставила калпак златицис жълтици,са за да се построи манастир и да се слави името Христово и нейното.
 
Селото се заселило отново около [[1800]] год.година, когато някой си дядо Радул или Радивой дошъл неизвестно откъде (според някойнякои от Западна България) и заварил тук един манастирски чобанин (овчар). По-късно дошъл от [[Арбанаси]] дядо Яко, основателят на Кирчевския род в селото.
Може да се предполага, че наличието на църква или манастир между двете реки е създавало условия за събиране в празнични дни да се черкуват тук овчари от околните махали и така възниква селището. Надделява мнението, че първите заселници са били [[овчар]]и, които пасели манастирския добитък. Кошарите им се намирали в южните покрайнини на селото и тази част се наричала Чобановци. Югоизточната част на селището се наричала Мурадовци - от името на султан Мурад.
 
Край Марян са се водили много битки между турската и руската армия през 1877 г. Те са не по-малко важни за изхода на войната от шипченската, защото не са дали възможност на турците да прекарат войски в помощ на Плевенската крепост, обсадена от ген. Тотлебен. По време на войната селото е опожарявано 2 пъти от омурташкия башибазук[[башибозук]].
 
== Управление ==
Както преди [[Освобождение на България |Освобождението]], така и след това събитие в селото е имало първенец, който да се грижи за неговите нужди. За такъв е бил определен Тодор Стойков, син на Стойко Кирчев
от чорбаджийския и буден род Кирчевци (Кирчоолар). Общината се е помещавала на първо време в неговата къща, в която е имало помещение за дюкян. По онова време кметът се е грижел за училището. С негово знание са се пазарели и учителите.
 
== Кметове ==
 
• Тодор Стойков
• Иван Поп Николов
• Иван Ст. Арнаудов
• Стоян Ст. Войчев
• Тодор Бояджиев,
• Кирчо Иванов Кирчев
• Никола Ив. Кривулев
• Никола Петков Михов
• Никола Н. Манчев
• Иван Хр. Кожухаров
• Иван Ст. Степанов
• Стефан Н. Кескинев
• Кръстю Ив. Пашов
• Петко Тодоров Дончев — [[1944]]-1952 г.
• Стефан Ненчев Мандров
• Драган Стефанов
• Стефка Ив. Аманова
• Христо Кирчев Кирчев
• Михаил Петр. Михов
• Кина Алекс. Кирчева
• Тодор Дим. Костадинов
 
== Религии ==
 
== Обществени институции ==
* Народно читалище "Наука-Марян" с. Марян
 
== Културни и природни забележителности ==
 
[[Килийно училище]] в селището е съществувало около [[1835]] год.година, когато е изградена църквата "Свето Преображение Господне". Същата е ремонтирана и възстановена през [[1870]] год.година и по-късно след разоряването на селото от войските през [[1878]] годгодина. Заниманията са водени в една от стаите до църквата. През [[1870]] год.година е построена училищната сграда. Тя била опожарена през [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] и изградена отново след [[Освобождението]], а през [[1904]] год.година — разширена и преустроена. През [[1920]] год.година е открита [[прогимназия]], която по-късно се премества в село [[Чакалите]].
 
Местното читалище "Наука" е основано в [[1900]] год. по инициатива на [[Петър Кирчев]] и [[Коста Кирчев]]. На 5 [[декември]] [[1934]] год. е открита новопостроената читалищна сграда, комбинирана с общинско управление и потребителна кооперация. През [[1953]] год, към читалището е открита детска музикална школа.
 
 
== Редовни събития ==
* Ежегоден [[събор]] на празника „Голяма [[Успение на Пресвета Богородица |Голяма Богородица]]“ — [[1915 август]].
 
<!-- == Личности == -->
Line 44 ⟶ 73:
 
== Други ==
Село Марян има певческа група с много добри успехи, както в България, така и зад граница.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марян“.