Юлий Непот: Разлика между версии

'''Юлий Непот''' ({{lang-la|Julius Nepos}}) е един от последните [[император]]и на [[Западната римска империя]], управлявал от [[474]] до [[475]] г. (номинално до [[480]] г.).

 

Непот е син на [[Непоциан (генерал)|Непоциан]], главнокомандващия войската ([[magister militum]]) при император [[Майориан]]; майка му била сестра на [[Марцелин (генерал)|Марцелин]], управителя на [[Сицилия]] и [[Далмация]]. От чичо си Непот наследява управлението на далматинското крайбрежие. Женен е за една от племенниците на източния император [[Лъв I (император)|Лъв I Тракиец]], откъдето дошъл и прякора му [[Непот]] («племенник»).

 

През 473 г. получава титлата „''patricius''“. Вероятно още през пролетта на 474 г. e издигнат за ''[[Цезар (титла)|Цезар]]'' от източния император [[Лъв II]] и [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] в [[Равена]] притив слабия западен император [[Глицерий]]. След неговото смъкване той получава на 24 юни в [[Рим]] титлата [[Август (титла)|Август]] („''Augustus''“).

 

Когато Лъв I отказва да признае легитимността на [[Глицерий]] през 474 г., назначава Юлий Непот за император на Западната Римска империя и го изпраща да поеме управлението в Италия. С пристигането на Непот в [[Равена]], [[Глицерий]] преценява че войските му не са достатъчни за да победи, поради което абдикира доброволно и се предава през юни 474 г. Животът му е пощаден и той е изпратен като [[епископ]] в [[Сплит|Салона]].

 

Непот се постарал да изглежда като един от малкото дейни западни императори, но отношенията му със [[Сенат]]а в Рим не били добри. По време на неговото кратко властване, [[Ойрих]], предводителят на [[вестготи]]те, окончателно обявява, че неговата държава не е вече федеративно кралство в състава на Империята, а напълно самостоятелна страна и обсажда [[Клермон|Арверн]] - главния град на областта [[Прованс]] (бивша [[Нарбонска Галия]]). Непот е принуден да сключи нов мирен договор с вестготите, съгласно който признава териториалните претенции на [[варвари]]те над този регион.

 

Фатална грешка на Непот се оказва назначаването на [[Флавий Орест]] за [[магистър милитум]] /магистър на армията/. Последният, след като приема командването през август 475 г., за да води войната против [[вестготи]]те, достигайки Равена провъзгласява за император десетгодишния си син [[Ромул Августул]] /тъй като бидейки германец не могъл да заеме този пост сам/. Непот напуска Италия и се укрива в Далмация, като фиктивно продължил да бъде признаван за император в [[Галия]] и други провинции на Западната империя.