Кьонигсберг: Разлика между версии

Средновековният град се формира около замъка, който през 1255 г. е обявен за "Кралски връх/планина" (на латински ''Regiomontum'', по-сетне ''Regiomonti'', и на немски ''Königsberg''). В същностВсъщност замъкът е кръстеннаречен в чест на чешкия крал Пржемисъл Отакар II (с решаващата помощ на коитокогото се изгражда),. като съществуваСъществува и друга алтернативна версия за тълкуваниятълкуване на топонима, че имае от [[готи]]чески произход от ''kuniggs'' — глава на рода (княз), и ''berg'' — бряг.

По името на КьонигсбергскиятКьонигсбергския (кралскияткралския) замък с района около него се започва упоменаванетоспоменаването на това място в различни източници още от 13 век: хроники, книги, атласи и т.н. До 1721 г. името официално носи само замъкът, въпреки че дълго преди това около това място и под това име се обединени три3 съседни града. В годината на основаването на [[Руска империя|Руската империя]], и две20-на десетилетиягод. след основаването на [[Кралство Прусия]], последвано от [[Реформи на Петър I|реформите на Петър Велики]], името на замъка става официално и за града, превърнал се насетне в столица на Източна Прусия и единнаредил отсе сред най-важните просветителски, университетски и общоевропейски центрове.

Градът възниква на хълма на десния бряг по долното течение на река [[Прегел]], на мястото на [[пруси|пруското]] градче [[Тувангсте]] (Твангсте) през януари [[1255]] г. Известният Кьонигсбергски замък на рицарите от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] е фортпостфорпост, командването на който се осъществява от великия магистър [[Попо фон Остерн]], но благодарение на чешкия крал и херцог на Австрия [[Пржемисъл Отакар II]] (чиято войска пристига на помощ на търпящите поражения от местното население рицари) устоява като такъв. Впоследствие рицарите от ордена викат на помощ срещу езичниците полския крал. Първият рицарски замък на мястото е дървен, а през 1257 г. започва изграждането и на такъв от тухлитухлен.

[[Файл:Königsberg Castle.jpg|thumb|220px|Кьонигсбергският замък -, фотография от началото на 20 век]]

През 1260 г., по време на голямото пруско въстание, няколко от местнитеместни пруски племена обсаждат в замъка рицарите от Тевтонския орден, но обсадата е неуспешна. Последвалите опити през 1263 и 1273 години от странаг. на пруските племена да разрушат замъка също са безуспешни и през следващите години в завладените пруски земи се настаняват германски колонизатори. коитоПоследните постепенно се свързатсвързват и смесват с местното пруско население, което впоследствие изоставя и забравя езика и културата си и е напълно асимилирано и погерманченопонемчено. През XVI век в Кьонигсберг прусаците и литовците съставялавтсъставляват около 20% от населението.

Поселението зад стените на замъка, от което идва името Кьонигсберг, има свое общинско право навъз основатаоснова на [[Кулмско право|кулмското право]] на заселване. То му е присъдено на 28 февруари [[1286]] г. от [[ландмейстер]]а на Прусия [[Конрад фон Тирберг Младши]]. През 1300 г. и друго селище в съседство - [[Любенихт]], също получава градски права. Насетне поради близостта си двете2-те градчета постепенно се сливат. През 1333 г. отпочва строеж на градска катедрала, разположена в сърцето на града - на остров Кант (преди [[Кнайпхоф]]).

[[Файл:Калининградская Cинaгoга.jpg|thumb|220px|[[Кьонигсбергска синагога|Кьонигсбергската нова синагога]] -, фотография от 1900 г.]]

[[Файл:KaisWilhPlatzBismDenkm.jpg|thumb|220px|Площадът с монументапаметника на Бисмарк -, фотография от 1903 г.]]

След тринадесет13 годинигод. военни действия, в периода 1454-1466 гг., Тевтонският орден се признава за полски [[васал]] и премества столицата си от замъка на [[Мариенбург]] в Кьонигсберг. През 1525 г. Великият майстор на Тевтонския орден Албрехт преобразува теократичната държава в светско [[херцогствоХерцогство Прусия]] под властта на Полша, а същияи приема титлата [[херцог]]. Център и същевременно столицаСтолица на новата държава става Кьонигсберг.

ПредходноПреи това през 1523 г. Ханс Вайнрайх със съдействието на бъдещия херцог Албрехт основава в Любенихт първото печатарско ателие с преса в Кьонигсберг, а през 1524 г. излиза изпод пресата и първата печатна книга. В последствиеВпоследствие печатарската преса съдейства за развитието на градския живот, като печатипечата за нуждите на местните църкви, градски учреждения и институти, а по-късно - и на [[Кьонигсбергски университет|Кьонигсбергския университет]]. През 1544 г. в града е открит и университет, по-късно наименован и носещ иметонаименуван на херцог Албрехт.

През XVI век градът се превръща във важен център на литовската култура, като първата книга на литовски език е отпечатана в Кьонигсберг. Около 1660 г. в Кьонигсбергграда започва да излиза и вестник. В предходния си своеобразен троен вид, състоящ се от три3 самостоятелни административни единици (всеки от трите3-те кьонигсбергски града имал свое кметство, кмет, независими съдилища и пр.), просъществува до 1724 г., когато градът окончателно придобива единен облик. Същата тази година в града е роден [[Имануел Кант]] (1724-1804).

По време на [[седемгодишна война|седемгодишнатаСедемгодишната война]], на 11 януари 1758 г. руските войски навлизат в Кьонигсберг. Жителите на града, включително и Имануел Кант, се кълняткълнат във вярност на императрица [[Елисавета Петровна]]. До 1762 г. градът е част от Руската империя.

През XIX век градът нараства значително и бележи своя истински разцвет. През 1782 г. Кьонигсберг има 31 368 жители, през 1888 г. - 140 909, през 1910 г. - 249 600, а през 1939 г. (в навечерието на Втората световна война) - 373 464 жители. През май 1881 г. в Кьонигсбергграда е откритоткрита първиятпървата трамваен[[трамвай]]на маршрутлиния, като през същата година в Берлин е пуснат електрически трамвай. През май 1895 г. по улиците на града вече се движат първите трамваи, а през 1901 г. градското кметство изкупува всички трамвайни линии (с изключение на линиите Hufen) и пристъпва към тяхната електрификация.

През 20 век градът се разраства и излиза извън отбранителния си пръстен. Около града са издигнати нови ж.п.железопътни гари, включително и централна ж.п. гара, множество жилищни сгради, цели нови крайградски райони, църкви, административни сградасгради, издържани в стил Арт Нуво и Баухаус. Особено голям принос за превръщането на града в архитектурен шедьовър имат архитектите Ханс Хоп и Фридрих Хайтман. В града е разкрит традиционен панаир и изложбена зала. Особено внимание се отделя на изграждането на паметници и скулптури, като средновековният градски замък е реконструиран след проведени щателни археологически изследвания и замервания на местомясто.

През 1894-1896 г. е издигната и новата градска [[синагога,]] която е- истинско произведение на архитектурното изкуство и, която в края на Втората световна война е срината до основи от съюзническата западна британскабританската бомбардировъчна авиация. По време на жестоките съюзнически бомбардировки на града в периода 1944/45-1945 г. са убити много цивилни жителиграждани, опожарен и сринат е целияцелият стар град с многобройните си архитектурни, исторически и други паметници, а замъкът е силно повреден. През април 1945 г. градът, който е превърнат в бастион, е щурмуван и превзет от [[Червената армия]].

На [[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] е решено северната част на германската провинция Източна Прусия с Кьонигсберг да стане част от [[Съветския съюз]]. От общо предходно 370 хил. граждани на Райха в града остават само 20 хил. души, като от 1947 до 1949 г. всички немци са прогонени от града, а на тяхно място съветското правителствоСССР заселва съветски граждани от вътрешността на страната.

На 4 юли 1946 г. (националния празник на САЩ), след смъртта на Михаил Иванович Калинин, бившият Кьонигсберг е преименуван на [[Калининград]] в негова чест.

След падането на Берлинската стена започва бавно и мъчително възстановяване на спомена с паметниците на някога славния европейски град, дал вяра и култура на Северна Европа, и свързвал в едно Русия и Германия в Европа. През 2010 г. градската управа провежда референдум за въстановяванетовъзстановяването на Кьонигсбергския замък, сринат през 1967 г. по нареждане на първиятпървия секретар на местнияОбластния обкомкомитет на [[КПСС]] - Николай Семьонович Коновалов.