|
През 213 - 215 римляните воюват с [[карпи]] и [[язиги]], а след това с германски племена по Горен [[Дунав]]. В Югоизточна [[Дакия]] са построени серия от валове за защита от степните племена северно от Дунав. Смята се, че Каракала постигнал успех не благодарение на пълководчески умения, а чрез измама и коварство. Войната обаче се затягала, поради което той решил да се добере до мир чрез солиден подкуп. Макар и да не постигнал реална победа, той получава титлата ''"Германски"'', празнува триумф и се преизпълва с увереност като "Нов Александър".
Посредствен като командирпълководец, Каракала бил неуморим войник, физически силен, въпреки дребния си ръст. Със суровия си начин на живот и поведение внушавал на войниците, че "един от тях е на трона", и така станал много популярен сред тях – защото при поход често вървял пеша, редом с простите легионери, отказвал всякакви удобства, хранел се с войнишка дажба, дори копаел окопи и работел наравно с другите войници. [[Германи]]те и другите варвари също харесвали Каракала, понеже сключил мир с тях, и дори, според летописеца [[Херодиан]], започнал да ги подражава с вида си (''"Често свалял римския плащ от раменете си и го сменял с германски дрехи; виждали го в плащ със сребърна [[везба]], какъвто носят самите германцигермани. Слагал си светли изкуствени коси и ги сресвал по германски..."''). Явната варваризация на императора не била по вкуса на традиционалистите в Рим, най-вече от знатните, и той бил заклеймен от тях като груб варварин. Постепенно, новата "варварска" мода се разпространявала сред народа, а [[тога]]та става отживелица. Каракала почитал богинята [[Изида]] и други източни култове, освен това бил много суеверен и непрекъснато се допитвал до различни гадатели и астролози, търсейки навсякъде заговори.
=== Кампании на Изток ===
|
