Арктическа експедиция на Фритьоф Нансен с кораба „Фрам“: Разлика между версии

През 1889 г. Нансен се отправя на турне из [[Европа]] и [[Америка]], като изнася лекции за своето пътешествие в [[Гренландия]] и популяризира своите планове за нова експедиция към [[Северния полюс]], който за разлика от своите предшественици възнамерява да достигне, като използва дрейфуващите ледове и морските течения. За такова плаване трябва специален кораб, способен да издържи натиска на ледовете. Средствата, гласувани за неговото построяване от [[Стортингет|норвежкия парламент]] (250 хил. [[норвежка крона|норвежки крони]]) и събрани чрез подписка от Географското дружество и частни инвеститори (200 хил. норвежки крони) се оказват недостатъчни и Нансен изхарчва и последните си лични спестявания за да завърши строителството на кораба. През 1892 г. корабът е спуснат на вода и по настояване на съпругата му е назован „[[Фрам (кораб)|Фрам]]“ ("Напред"„Напред“).

Целта на експедицията била следната: Анализирайки теченията в [[Северния ледовит океан]], въз основа на плаването на американския лейтенант [[Джордж Вашингтон де Лонг]], Нансен стига до извода, че съществува подводно течение от бреговете на [[Сибир]] през [[Северния полюс]] до бреговете на [[Гренландия]]. Планът включвал "Фрам"„Фрам“ да замръзне в ледовете около [[Новосибирски острови|Новосибирските о-виострови]] и заедно с тях да преминат през [[Северния полюс]] и да стигнат до [[Гренландия]]. Както ще се окаже по-късно теорията на Нансен е напълно вярна и корабът успява да премине по набелязания маршрут, за съжаление обаче не през полюса, а малко по-южно от него. Освен Нансен на кораба се намират още 12 души екипаж, в т.ч. и бившия му спътник в Гренландия [[Ото Свердруп]] - – капитан на кораба.

[[Файл:Nansen Fram Map.png|thumb|400px|Карта на експедицията 1893—18961893-1896: {{legend|red|Свободно плаване на «Фрам»„Фрам“, юли-септември 1893}}{{legend|blue|Дрейфът на "Фрам"„Фрам“, септември 1893 – август 1896}}{{legend|green|Ски поход на Нансен и Йохансен, март 1895 — юни 1896}}{{legend|purple|Връщане Нансен и Йохансен, август 1896}}{{legend|yellow|Плаването на «Фрам»„Фрам“ в Тромсьо, август 1896}}]]

На 24 юни 1893 г. „Фрам“ напуска пристанището на [[Християния]] и се отправя към [[Северния ледовит океан]]. На [[Нова Земя]] са натоварени 35 кучета от породата сибирска лайка, а в устието на река [[Оленьок]] -– въглища и оборудване приготвени от [[Едуард Тол]].

През 1893 г. в югоизточната част на [[Карско море]] експедицията открива остров [[Свердруп (остров)|Свердруп]] (18 август, {{coord|74|35|N|79|29|E|}}), о-витеостровите [[Скот-Хансен]] (25 август, {{coord|75|18|N|86|26|E|}}), архипелагаархипелагът [[Норденшелд (архипелаг)|Норденшелд]] (26 - 29 август), в т.ч. островите [[Рингнес]] ({{coord|75|38|N|88|02|E|}}), [[Мона (остров)|Мона]] ({{coord|75|42|N|88|40|E|}}), [[Нансен (остров)|Нансен]] ({{coord|76|15|N|94|50|E|}}) и др., п-овполуостров [Оскар (полуостров)|Оскар]] (7 септември, {{coord|76|23|N|99|22|E|}}), заливите [[Тол (залив)|Тол]] ({{coord|76|35|N|100|30|E|}}) и [[Гафнер]] ({{coord|76|25|N|102|00|E|}}) и о-витеостровите [[Хейберг]] (8 септември, {{coord|77|39|N|101|30|E|}}).

На около 100 [[миля|мили]] западно от [[НовосибирскиНовосибирските оострови|Новосисибирските о-ви]]острови, на 21 септември 1893 г., на {{coord|78|50|N|133|37|E|}} "Фрам"„Фрам“ замръзва в ледовете, и заедно със своя екипаж започва дрейф на северозапад към [[Северния полюс]]. Плановете на Нансен, обаче не се сбъдват да достигне с кораба [[Северния полюс]]. На 14 март 1895 г. заедно с лейтенант [[Фредерик Йохансен|Фредерик Ялмар Йохансен]] Нансен предприема поход със ски и кучета към полюса, но на 7 април 1895 г. успява да достигне рекордната за това време 86º 13` 36" с.ш., само на 360 км от полюса. Преодолявайки множество трудности на 6 август 1895 г. двамата пътешественици достигат до архипелага [[Земя на Франц Йосиф]], където зимуват от 28 септември 1895 до 19 май 1896 г. Преди зимуването в североизточната част на архипелага двамата откриват о-витеостровите [[Бяла Земя]] ({{coord|81|40|N|63|20|E|}}), включващи островите Ева Лив, Аделаида и Фреден.

На 18 юли 1896 г. Нансен и Йохансен неочаквано се срещат с експедицията на [[Фредерик Джордж Джаксън]], с която на 13 август 1896 г. се завръщат в [[Норвегия]]. Точно след една седмица, на 20 август, се завръща и "Фрам"„Фрам“, който блестящо завършва своя дрейф през ледовете, без да загуби нито един човек. Осем месеца след тръгването на Нансен и Йохансен – на 15 ноември 1895 г. – ледовете докарват "Фрам"„Фрам“ до {{coord|85|56|N|66|31|E|}}. След това направлението на дрейфа са променя на югозападно и скоро се увеличава. Много често започват да се появяват плаващи ледове. През май 1896 г. отново е сглобена парната машина, а през юни е пусната в действие и корабът забочва бавно да си пробива път през ледовете, които вече не са така дебели. В утрото на 13 август 1896 г., северно от [[Шпицберген]], "Фрам"„Фрам“ окончателно се освобождава от ледения плен и след една седмица се прибира в [[Норвегия]].

Теорията на Нансен се потвърждава – корабът следва по течение, за съществуването на което той теоретично предполага. Освен това експедицията събира ценни данни за теченията, ветровете и температурите и уверено доказва, че от към страната на Азия приполярния район представлява дълбок, покрит с лед океан. Особено значения пътешествието на Нансен има за новата наука океанология[[океанография]]. За Нансен това означава завой в неговата дейност. Океанографията става основен предмет на неговите изследвания.