Национален отбор по футбол на Германия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 112:
През [[1935]] г. се провеждат 17 приятелски срещи, тъй като нацистите се надяват така да спечелят международното благоразположение. В същото време за противници са избирани по-слаби отбори, за да се затвърди националното самочувствие. "Поредиците от успехи" притъпяват страха от новия тоталитарен режим в обществото.<ref>Gerhard Fischer/Ulrich Lindner: ''Opfer sind „Bausteine für die Zukunft“'', in: ''Stürmer für Hitler'', S. 97</ref>
 
След като футболът не присъства в програмата на олимпийските игри през [[1932]] г., германските национали стартират футболния турнир от [[Летни олимпийски игри 1936|Олимпиадата в Берлин'1936]] с 9:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]]. Последвалата загуба с 0:2 от [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] слага край на копнежите по златните медали, а за нацистките лидери поражението е катастрофално, тъй като планираната пропагандна дейност във връзка с бъдещите спортни успехи остава наизползвана. Мачът с норвежците е първият, на който лично присъства [[Хитлер]], а този олимпийски турнир е последният за първия отбор на Германия до днес1988 г..
 
След края на игрите е потърсена сметка на отговорниците за провала. Вината е прехвърлена на националния треньор [[Ото Нерц]], въпреки че президентът на [[ГФС]] [[Феликс Линеман]] дава разпореждане основните футболисти да бъдат запазени срещу норвежците. [[Ото Нерц|Нерц]] е освободен, а неговото място заема [[Зеп Хербергер]]. [[Ото Нерц]] се възпротивява на решението и протестира, но в крайна сметка се примирява.