Национален отбор по футбол на Германия: Разлика между версии

Там германците започват ударно - 4:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] и 5:1 срещу [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|Обединените арабски емирства]]. Последният мач от предварителната група завършва с 1:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Колумбия|Колумбия]], като Западна Германия повежда с 1:0 две минути преди края, но грешка в защитата носи изравняването за южноамериканците. На осминафинала чакат старите познайници [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]], а двубоят между футболните врагове е ожесточен. Още в 22. минута [[Франк Райкард]] и [[Руди Фьолер]] получават червени картони за неспортсменско поведение. Така движещата ос на "лалетата" "Райкард-Гулит-ван Бастен" е нарушена, което носи съществени игрови затруднения на холандците. При липсата на [[Руди Фьолер|Фьолер]] нападението на германския национален отбор се води от младия таран [[Юрген Клинсман]], който изиграва един от най-добрите си мачове с националната фланелка. [[Юрген Клинсман|Клинсман]] открива резултата в 51. минута, а нов гол на [[Андреас Бреме]] носи комфортна преднина, задържана до края, въпреки допуснат гол минута преди изтичане на редовното време. В четвъртфинала германците изиграват най-слабата си среща от турнира и побеждават Чехословакия с минималното 1:0 след гол от дузпа на [[Лотар Матеус|Матеус]]. Футболните запалянковци стават свидетели на нова драма в полуфиналната среща с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]], която след 1:1 в редовното време и продълженията преминава в изпълнения на дузпи. Това е първият турнирен двубой с удари от бялата точка за англичаните и поставя началото на футболен комплекс за албионците. След като защитникът [[Стюарт Пиърс]] пропуска решаващата дузпа, Западна Германия печели с 4:3 и отива на трети пореден финал, където има възможност да се реваншира на [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] за предходното световно първенство. Германците печелят с минималното, но безценно 1:0 след гол от дузпа на [[Андреас Бреме]]. Така [[Франц Бекенбауер]] става световен шампион и като футболист ([[1974]] г.), и като треньор ([[1990]] г.), а "Кайзерът" решава да се оттегли от поста си на национален селекционер докато е на върха на славата.