Фюзелаж: Разлика между версии

'''Фюзелаж''' ({{lang-fr|fuselage, fuseau - вретено}}) е наименование на тяло (корпус) на [[летателен апарат]] ([[самолет]]). Френското наименования е прието в английски език - ''fuselage'', в руски език - ''фюзелаж '' и в авиационния речник на много други държави. В авиационната литература на български език се използва и наименуваниетонаименованието ''тяло'', но с определение за какво се отнася (летателен апарат, самолет, [[хеликоптер]] и т. н.). Предназначението му е да вмества екипажа, пътниците, пренасяните товари, както и оборудването за контролуправление и управлениеконтрол на самолета. В зависимост от вида на летателния апарат, в него може да се монтират резервоарите за гориво, [[Устройства за излитане и кацане|устройството за излитане и кацане]] и [[двигател]]я. Конструктивно са обезпечени надеждни връзки с другите елементи на самолета – [[Крило|крилете]] и оперението с хоризонталния и вертикалния стабилизатор или с [[центроплан]] с [[Гондола|мотогондолите]] и колесника ([[шасито]]).

Освен профилът, за фюзелажа е характерно и напречното сечение. Цилиндричното сечение или такова с малка елипсовидност на фюзелажа е механично устойчиво и се използва най-често. По отношение на аеродинамиката то обезпечава добра обтекаемост и малко челно съпротивление. Спортните и акробатичните самолети се произвеждат с късо тяло, [[Товарни самолети|товарните]] и [[Военно-транспортни самолети|военно-транспортните самолети]] се произвеждат с високо разположено оперение и товарен люк в опашната част. Приети са термините ''[[ТеснофузелаженТеснофюзелажен самолет|теснофюзелажен]]'' и ''[[Широкофюзелажен самолет|широкофюзлажен]]'' самолет, които са критерии за размера на напречното сечение, косвено характеризират обема на фюзелажа и се отнасят предимно за гражданските и военно-транспортните самолети.

Фюзелажът, като [[конструкция]], е характерен за стандартната конструктивна самолетна схема — тяло на самолета, двигатели, криле, оперение и устройство за излитане и кацане. В самолети от типа „летящо крило“ конструкцията на фюзелажа е част от удебелението на [[крило]]то. Като основна конструкция в летателния апарат, фюзелажът трябва да обезпечи в силово отношение всички други елементи на самолета в процеса на експлоатация при нормален полет и при екстремни натоварвания. Тези високи якостни изисквания трябва да се обезпечават при противоречащи си условия с минимална маса на фюзелажа. Освен изискванията за надеждно закрепване и съгласуване на силовите схеми на фюзелажа със силовите схеми на присъединените елементи от самолета, към този конструктивен елемент се предявяват и специални изисквания за разположението на оборудването, товарите и горивото, така че по време на полет да не се променя съществено центровката на самолета. Последното обезпечава висока стабилност на характеристиките за устойчивост и управляемост на самолета. Конструкцията трябва да позволява достъп до инсталациите за оглед и ремонт, да обезпечава удобства на пътниците и екипажа, да се обслужва лесно с товарене и разтоварване и да осигурява възможност за бързо напускане при аварийна ситуация.

В историческото развитие на самолета са усъвършенствани както фюзелажът, така и останалите компановащи елементи. Това е ставало с натрупания опит, нови конструктивни и технологични решения и особено със създаването и използването на нови конструкционни материали.

[[Ферма (конструкция)|Фермената конструкция]] на фюзелажа ({{lang-en|box truss}}), представлява пространствена греда, добре позната като структура и проектиране с оразмеряване на натоварванията и опасните сечения. Затова с такава пространствена кутия от надлъжни и напречни елементи - греди, стабилизирани с кабелни обтяжки (при самолета [[Блерио XI]] от струни за пиано), е започнало строенето на самолети. Такава фермена конструкция е използвана до средата на 1930-те години, използва се и досега за евтини самолетни конструкции и в любителското самолетостроене. Основни строителни материали са дърво и шперплат. В съвременните конструкции се използват метални тръби – заварени или скрепени с нитови или винтови връзки. Обшивката на такива фюзелажи основно е от плат, шперплат или тънки алуминиеви листа в някои зони на тялото.

В съвременните конструкции фюзелажите се изграждат с няколко основни надлъжни носещи греди, наричани ''[[лонжерон]]и'', напречни укрепващи греди и напречни елементи с формата на фюзелажа, наричани ''[[шпангоут]]и''. В руската техническа терминология тази конструкция се нарича ''балочно-лонжеронный фюзелаж''. Заедно с носещите лонжерони се поставят надлъжно и т. нар. ''стрингери'', които по сечение са значително по-малки от лонжероните и служат само за създаване профила на формата на тялото и за закрепване на обшивката. Всички натоварвания и усукващи моменти по време на полет се поемат от лонжероните. Стрингерите и обшивката не участват в създаването якостта на конструкцията.

Конструкцията на фюзелаж тип монокок ({{lang-en|monocoque}} {{lang-ru|балочно-обшивочный}}), представлява тръба със слоеста структура с обтекаема форма на пресечен конус. Произвежда се чрез огъване и лепене на листов материал (шперплат) върху форма. Първият самолет с подобна конструкция придобил световна известност е ''Депердюсан Монокок'' (Deperdussin Monocoque) на френския конструктор Депердюсан. В самолета са вложени нови идеи и едната от тях е фюзелажът ''монокок''. Направен е като тръба от слоеве 4 mm шперплат с обтекаема овална форма. С този самолет през 1913 година се поставя рекорд на скорост от 200 km/h, надминат едва 10 години по-късно, и се спечелва първото място в надпреварата на хидроплани за купа Шнайдер. С тяло от този тип транспортният самолет ''Локхийд Вега 5в5б'', (Lockheed Vega 5b), друг шампион, също поставя рекорди. От втората половина на ХХ век за изготвянето на подобни фюзелажи се използват нови материали. Технологията на напластяване върху една изработена форма се прилага с плат от фибростъкло и полиестерна или епоксидна смола. Това позволява да се постигне с голяма точност желаната форма. Този материал и типа фюзелаж се използва при направата на леки и свръхлеки самолети, поради достъпната цена.

ФюселажътФюзелажът от типа полу-монокок ({{lang-en|semi-monocoque}} {{lang-ru|балочно-стрингерный}}) е основна конструктивна схема за строените понастоящем самолети. Конструкцията на корпус от този вид е съставен от много на брой надлъжни стрингери и напречно поставени шпангоути, усилени в опасните сечения за конструкцията. Обшивката здраво е закрепена за надлъжните и напречни елементи. Устойчивостта на носещата конструкция на външни въздействия и поместения в самолета товар, се осъществява едновременно и от трите конструктивни елемента — стрингери, шпангоути и обшивка. Технологично това е схема пригодна на производство на самолети с алуминиеви фюзелажи в големи серии. Използването на масивните шпангоути позволяват корпусите да се изработват като отделни модули и да се монтират един към друг в сборен монтажен цех. Такава технологична форма е използвана от самолетостроителите на известните Дъглас DC-2, [[DC-3]] и бомбардировача В-17. Прилага се и сега, особено при вграждане на нови материали в самолетните конструкции.