През [[1811]] г. семейството заминава за Италия, където Гарсия усъвършенства техниката на пеенето си под ръководството на известния тенор ''Джовани Анцани''. При него той добива умения, които му дават възможност да се справя по блестящ начин с партиите в оперите на Росини. Прави своя дебют в „Театро Сан Карло“ в Неапол на 6 януари [[1812]] г. в операта на [[Маркос Антонио Португал]] „Любовта не може да се купи със злато“. Изпълнява партията на Алберто ди Москабианка с известното мецосопрано [[Изабела Колбран]], бъдеща съпруга на Росини.(1)<ref name="Manuel"/>
На 9 февруари [[1813]] г. отново в същия неаполитански театър се състои премиерата на неговата [[кантата]] за 3 гласа и [[оркестър]] „Диана и Ендимион“, отново по либрето на Андреа Тотола.(5)<ref name="Almanacco">{{it икона}} [http://www.amadeusonline.net/almanacco.php?Start=0&Giorno=&Mese=&Anno=&Giornata=&Testo=Manuel+Garc%EDa&Parola=Stringa Amadeusonline/Almanacco di Gherardo Casaglia]</ref> В същия театър на 30 септември 1813 г. (по други данни на 8 ноември), отново с нея и с Хоакина, пеят в премиерата на новата му опера „Багдадският халиф“ по либрето на Андреа Тотола, която остава една от най-успешните произведения на Гарсия.<ref (1)name="Manuel"/> На 4 ноември [[1814]] г. в театъра се състои и премиерата на друга негова опера - ''„La donzella di Raab“'', в която той изпълнява главната тенорова партия.(5)<ref name="Almanacco"/>
В театър „Сан Карло“ в Неапол участва в поредица от оперни представления – Капитанът в ''„La donna soldato"'' на [[Фердинандо Орланди]], Ахил в "Ифигения в Авлида“ на Кристоф Глук, ''"I Manli"'' на [[Джузепе Николини]], отново Ахил, но този път в триактната [[опера-серия]] „Хекуба“ на [[Никола Антонио Манфроче]], Пармене в „Ритуалите на Ефес“ на известния певец-[[кастрат]] [[Джузепе Фаринели]], Егей в „Медея в Коринт“наКоринт“ на немския композитор [[Йохан Симон Майер]], „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт и много други.(5)<ref name="Almanacco"/>
На 4 октомври [[1815]] г. участва в ролята на Норфолк в премиерата на операта на Росини „Елизабет, кралица английска“ под диригентството на Никола Феста. На 20 февруари [[1816]] г. в Рим пее в премиерата на „Севилският бръснар“ с първоначално заглавие „Алмавива, или напразна предпазливост“. Изпълнява ролята на граф Алмавива, чиято партия е написана от Росини специално за него.(1)<ref name="Manuel"/>
На 13 януари 1816 г. пее в римския "Театър Вале" като Линдоро в двуактната опера „Италианката в Алжир“ на Росини. Месец след това участва отново в Рим в театър „Аржентина“ в „Севилският бръснар“.(5)<ref name="Almanacco"/>
