Мануел Гарсия (баща): Разлика между версии

| период_на_активност = [[17951798]]-[[18281830]]

'''МануелМануе&#768;л дел ПопулоПо&#768;пуло ВисентеВисе&#768;нте РодригесРодри&#768;гес ГарсияГарси&#768;я''' (''Manuel del Pópulo Vicente Rodriguez García'') е един от най-талантливите [[Испанци|испански]] музиканти, известен [[тенор]], за когото [[Джоакино Росини|Росини]] пише партията на граф Алмавива в операта си „[[Севилският бръснар]]“. Освен това е много добър [[композитор]], [[Педагогика|педагог]] и [[импресарио]], който успява да изгради певческата кариера на собствените си три деца и на много от учениците си. Той е баща и музикален педагог на известните оперни изпълнители [[Мануел Гарсия (син)|Мануел Патрисио Гарсия]], [[Мария Малибран]] и [[Полин Виардо]].<ref name="Manuel">{{en икона}} [http://www.harmonicorde.com/Manuel%20Garcia%20%281775-1832%29.html Manuel Garcia]</ref><ref name="Questia">{{en икона}} [http://www.questia.com/library/encyclopedia/garcia-manuel-del-popolo-vicente.jsp Questia Encyclopedia/Rodriguez, Manuel del Pópulo Vicente]</ref>

След Ню Йорк, през [[1827 ]]&nbsp;г., цялото семейство, но без Мария, заминава за [[Мексико]], където отново представят висококачествени изпълнения на оперите на Росини, Моцарт и собствени произведения на Гарсия. Тук протичат и премиерите на две от новите му опери. Премиерата на ''„El Abufar, ossia La famiglia araba“'' е на 13 юли 1827 г. в ''„Teatro de los Gallos“'' в [[Мексико сити]]. В същия театър, но на 8 май следващата година е представена и втората му опера „Семирамида“.(1)<ref name="Manuel"/>

Семейството решава да се засели в Мексико завинаги, но [[Политика|политическата]] ситуация в страната им попречва. На 20 декември 1827 г. е провъзгласен прословутият [[указ]] за експулсиране на [[Испанци|испанските граждани]] от Мексико. Въпреки че има изключения за хора, "полезни за републиката[[република]]та" (включително и музиканти[[музикант]]и), ситуацията е твърде опасна и през октомври [[1828]]&nbsp;г. Гарсия, заедно със семейството си, е закаран под конвой до [[Пристанище|пристанищния]] град [[Веракрус. (1Веракрус)|Веракрус]].<ref name="Manuel"/>

Посещението в Мексико им донася добри финансови успехи, но във Веракрус са нападнати и ограбени от [[Гангстер|бандити]]. Семейството загубва 6000 [[Щатски долар|долара]] в [[злато]], но всички остават живи и без никакви наранявания, само със спомените за изпитания страх.(3)<ref name="Barbara">{{en икона}} [http://books.google.bg/books?id=zppg-I0Bw1UC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PR11#v=onepage&q&f=false Barbara Kendall-Davies - „The Life and Work of Pauline Viardot Garcia: The years of fame, 1836-1863"/Cambridge Scholars Press/2003/ISBN1904303277]</ref> Според легендата[[легенда]]та, след като ги ограбват, негодниците принуждават Гарсия да пее. Той пее толкова добре, че силно ги впечатлява и те му връщат част от ограбеното.(1)<ref name="Manuel"/>

В Мексико Гарсия продължава да композира, но тъй като има протести срещу изпълненията на италиански, той се връща към писането на испански опери. В резултат се появяват оперите „Семирамида“и ''„Xaira“'', която е завършена, но никога не се изпълнява в Мексико. Семейство Гарсия отплава за [[Бордо]] на 22 януари [[1829 ]]&nbsp;г. Предполага се, че по време на това пътуване той завършва своята последна и най-голяма опера ''„El Gitano Por Amor“'', която е започнал да композира още в Мексико. В Париж са публикувани някои откъси от нея, но за съжаление, самата опера никога не е изпълнявана на сцена.(1)<ref name="Manuel"/>

Завръщат се в Париж, където меломаните с нетърпение очакват и приветстват Мануел Гарсия. Появява се пред парижката публика в „Театър италиен“ в ролята на граф Алмавива на 24 септември [[1829]]&nbsp;г. Гласът му обаче вече е загубил блестящите си качества и е в сериозен упадък. Следващото му представяне, на 23 декември 1829 г., в „Дон Жуан“, е почти катастрофално и по време на спектакъла е заменен от [[Карло Дзукели]].(1)<ref name="Manuel"/>

В парижкия „Театър италиен“ се случва така, че Мануел и дъщеря му Мария трябва да пеят заедно – той като Отело, а тя като Дездемона. Дълго време те не са се виждали и бащата е отказвал всякакви опити за помирение и помощ от Мария, въпреки че вече живее в сериозни финансови затруднения. Двамата изпълняват ролите си с вдъхновение и изключителна артистичност и тяхното помиряване става под аплодисментите на публиката.(2)<ref name="Вelcanto"/>

Гарсия продължава да пее в „Театър италиен“ до март [[1830]]&nbsp;г. След това се оттегля и се отдава на преподавателска дейност и композиране. От време на време се включва в някои концерти[[концерт]]и и изпълнения със свои студенти[[студент]]и. Последното му появяване на сцената става в театър „Тиволи“ на 4 август [[1831 ]]&nbsp;г. в една студентска опера от граф ''Beramendi''.(1)<ref name="Manuel"/>

Гарсия умира след кратко боледуване от белодробно възпаление на 10 юни [[1832 ]]&nbsp;г. Погребан е в Париж в гробището [[Пер Лашез]].(1)<ref name="Manuel"/> След неговата смърт семейството се разделя. Синът му остава като музикален педагог и действащ баритон в Париж, а жена му и 11-годишната му дъщеря Полин заживяват при Мария, която се е установила с новия си съпруг в [[Белгия]].(3)<ref name="Barbara"/>