Уикипедия

Димитър Кантакузин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
MerlIwBot (беседа | приноси)
94 990 редакции
м Робот Изтриване: hu:Dimitar Kantakuzin (deleted)
м форматиране: 4x число+г., 3x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Димитър Кантакузин
| портрет = dot.png
| описание = български книжовник
| наставка =
| роден-дата = [[15 век]]
| роден-място = [[Ново Бърдо]]
| починал-дата =
| починал-място =
}}
'''Димитър Кантакузин''' е български книжовник от втората половина на [[XV век]], смятан за късен представител на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]], тъй като българската литература от XV век е неин пряк наследник <ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, Георги Данчев, издателство „Наука и изкуство“, С., 1983 - Особености на развитието на българската литература през XV в. и неините взаимоотношения с другите славянски култури, с. 244.</ref>. По [[произход]] е свързан с ''[[династия]]та [[Кантакузин]]и'', и е [[род (общност)|родродственик]]ственик на [[Ирина Кантакузина]], втора съпруга на [[Георги Бранкович]]. Заема висока служба в [[Османска империя|Османската империя]]. Покровителства развитието на книжовната дейност и пребивава в [[Рилския манастир]] между 1469 и 1479 &nbsp;г. Поддържа връзки с видния книжовник [[Владислав Граматик]], на когото поръчва написването на ''„Загребския сборник“'' от [[1469]] &nbsp;г. Пише на [[български език|български]] и [[гръцки език|гръцки]]. Стилът му е определян като емоционално лиричен <ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Поетът Димитър Кантакузин, стр. 94.</ref>.▼
 
▲'''Димитър Кантакузин''' е български книжовник от втората половина на [[XV век]], смятан за късен представител на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]], тъй като българската литература от XV век е неин пряк наследник <ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, Георги Данчев, издателство „Наука и изкуство“, С., 1983 - Особености на развитието на българската литература през XV в. и неините взаимоотношения с другите славянски култури, с. 244.</ref>. По [[произход]] е свързан с ''[[династия]]та [[Кантакузин]]и'', и е [[род (общност)|род]]ственик на [[Ирина Кантакузина]], втора съпруга на [[Георги Бранкович]]. Заема висока служба в [[Османска империя|Османската империя]]. Покровителства развитието на книжовната дейност и пребивава в [[Рилския манастир]] между 1469 и 1479 г. Поддържа връзки с видния книжовник [[Владислав Граматик]], на когото поръчва написването на ''„Загребския сборник“'' от [[1469]] г. Пише на [[български език|български]] и [[гръцки език|гръцки]]. Стилът му е определян като емоционално лиричен <ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Поетът Димитър Кантакузин, стр. 94.</ref>.
 
== Произведения ==
 
*'''''„Житие с малка похвала на [[Иван Рилски]]“''''' - съдържа елементи на два популярни в православната литература жанра - [[житие]] и [[похвално слово]].
*'''''„Служба на Иван Рилски“''''' - възможно е да е писана за посрещането на мощите на светеца в [[Рилски манастир|Рилският манастир]] на [[1 юни]] [[1469]] &nbsp;г.
*'''''„Похвално слово за [[Димитър Солунски]]“'''''
*'''''„Похвално слово за Николай Мириклийски“'''''
*'''''„Молитва към Богородица“''''' - поетична творба в 308 стиха. [[Жанр]]ът е рядко срещан в [[средновековие|средновековната]] [[българска литература]]. Известни са над 42 преписа, свидетелстващи за популярността и&#768;.
*'''''„Послание до доместик Исай“''''' - запазено в един единствен препис. Поместено е в сборник съхраняван сега в библиотеката на [[Сръбска патриаршия|Сръбската патриаршия]]. От съдържанието става ясно, че текстът на Кантакузин е в отговор на послание (не е запазено) на [[доместик]] Исай, в което той настоява пред книжовника да напише духовно слово с поучителен характер. Отговорът на Кантакузин съдържа и самото слово, умело вмъкнато в посланието. В него той изразява и скръбта си от разорението на [[Балкани]]те от страна на [[турци|османските турци]]. Личността на Исай е непозната на историческата наука. Не е установена националността му и общественото му положение. В предвид на уважението , което му засвидетелства Димитър Кантакузин, той трябва да е значима личност.
*'''''„Послание до Владислав Граматик“''''' - знае се, че Кантакузин поръчва на Владислав Граматик написването на сборника от 1469 &nbsp;г., известен като ''„Загребски сборник“''. Въз основа на този факт, сръбският литературен историк [[Джодже Трифунович]] приема, че Димитър Кантакузин е направил поръчката до Владислав чрез послание, подобно на онова, с което доместик Исай се е обърнал към самия Кантакузин. Досега такова съчинение не е открито. Върху съществуването му има спорове<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Посланията на Димитъв Кантакузин, стр. 156-177.</ref>.
*'''''„Географско описание“'''''
 
== Източници ==
<references />
 
 
== Изследвания ==
 
* Маринов, Д. Димитри Кантакузин. - Сборник за народни умотворения, 18, 1901, 86-98.
* Иванов, Й. Житията на св. Иван Рилски. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. 23, 1936, 86-102.
Line 34 ⟶ 31:
* Данчев, Г. Димитър Кантакузин. С., 1979.
* Димитър Кантакузин. Събрани съчинения. С., 1989.
* Списи Димитрија Кантакузина и Владислава Граматика. Прир. J. Грковић-Мејџор. Београд, 1993 (ССК, 14).
 
 
{{DEFAULTSORT:Кантакузин, Димитър}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Кантакузин“.