Мануел Гарсия (баща): Разлика между версии

През [[1811]]&nbsp;г. семейството заминава за Италия, където Гарсия усъвършенства техниката на пеенето си под ръководството на известния тенор ''Джовани Анцани''. При него той добива умения, които му дават възможност да се справя по блестящ начин с партиите в оперите на Росини. Прави своя дебют в „Театротеатър Сан„Сан Карло“ в Неапол на 6 януари [[1812]]&nbsp;г. в операта на [[Маркос Антонио Португал]] „Любовта не може да се купи със злато“. Изпълнява партията на Алберто ди Москабианка с известното мецосопрано [[Изабела Колбран]], бъдеща съпруга на Росини.<ref name="Manuel"/>

Парижката премиера на операта му „Багдадският халиф“ е на 22 май [[1817]]&nbsp;г. и е посрещната добре от музикалната критика. Немският критик ''Georg Ludwig Peter Sievers'' пише, че композицията е толкова блестяща, че прави чест на [[Класическа музика|класическата музика]], като едновременно е ерудирана и в същото време изчистена и доставяща голямо удодолствиеудоволствие на слушателите. Според критика, дори и най-взискателните ценители не биха могли да желаят нищо повече. ''(Allgemeine Musikalische Zeitung (16 юли 1817&nbsp;г.)''.<ref name="Manuel"/>

В Мексико Гарсия продължава да композира, но тъй като има протести срещу изпълненията на италиански, той се връща към писането на испански опери. В резултат се появяват оперите „Семирамида“и„Семирамида“ и ''„Xaira“'', която е завършена, но никога не се изпълнява в Мексико. Семейство Гарсия отплава за [[Бордо]] на 22 януари [[1829]]&nbsp;г. Предполага се, че по време на това пътуване той завършва своята последна и най-голяма опера ''„El Gitano Por Amor“'', която е започнал да композира още в Мексико. В Париж са публикувани някои откъси от нея, но за съжаление, самата опера никога не е изпълнявана на сцена.<ref name="Manuel"/>

Значението на Гарсия като композитор, написал около 50 оперни произведения, не е уточнено и подлежи на проучване.<ref name="discos"/> Но големият брой негови партитури в [[архив]]ите във Франция, Испания, Италия и САЩ гворятговорят за сериозен творчески път на композитор, който вероятно е много по-важен от неговите изяви като певец и педагог. Необходими са години работа, за да се проучат, анализират и тестват всичките му произведения. Особена трудност за съживяването на оперите му представлява намирането на певци, които могат да изпълнят изискванията на изключително трудното [[белканто]] в стила на Гарсия. Някои от последните [[експеримент]]и и проучвания са обещаващи и разкриват факта, че Гарсия не е просто още един имитатор на Росини, а уникален музикален гений с огромно разбиране за глас, [[Музикален стил|стил]] и [[драма]] - всичко, което е необходимо за един успешен оперен композитор.<ref name="Manuel"/>

Съвременният италиански тенор [[Ернесто Палачио]] и испанското мецосопрано [[Тереза Берганца]] правят записи с песни на Гарсия, които имат голям успех. [[Марк Тъкър]] също прави запис - на едно много добро представяне на операта ''„El poeta calculista“''. Двуактната опера-буфа „Дон Кихот“ има премиера в Севиля на 7 април [[2007]]&nbsp;г. На 3 януари [[2008]]&nbsp;г. отново в Севиля е изпълнена в концертна версия операта му ''„La Mort Du Тасе“'', чието звучениезвучене е много „по-френско“.<ref name="Manuel"/>