Число (граматика): Разлика между версии

При личните и притежателните местоимения категорията число не е морфологична категория, тъй като тези местоимения не притежават словоформи за изразяване на множество. При тези местоимения категорията число се определя като граматично-лексикална категория, тъй като значението множественост - немножественост се изразява не чрез отделна морфема, а на равнището на цялата [[Лексема|лексема]]: ''аз - ние, ти - вие, мене - нас, тебе - вас, ме - ни, те - ви, ми - ни, ти - ви'' и т.н. При притежателните местоимения категорията число е лексикално-граматична само по отношение на изразяване на броя на притежателите - ''мой - наш, твой - ваш'' и т.н. Категорията число при при притежателните местоимения е морфологична и означава числото на притежаваните обекти : ''мойØ - моИ, нашØ - нашИ, вашØ - вашИ'' и т.н.<ref>Бояджиев, Т., Куцаров, Ив., Пенчев, Йо. Съвременен български език. С.: ИК „Петър Берон“, 1999.</ref>

 

Категорията число при прилагателните е несамостойна категория – определя се от свързаното синтактично с прилагателното съществително или местоимение, с които прилагателното се съгласува, т.е. взима техните граматически значения за число, напр. : ''хубавА масА – хубавИ масИ''; ''мойØ столØ – моИ столОВЕ'';

Числото при глаголите отразява обективните количествени признаци на предметите, на които се приписва динамичният процесуален признак, т.е. то е количествена характеристика на глаголното лице. Докато ед.ч. означава един предмет в ролята на глаголното лице, мн.ч. означава повече от един предмет. Числото при глаголите е обвързано с категорията лице и е по-целесъобразно да се говори за коплексна „уедрена” категория лице-число. Също така множественото число при глаголите и съществителните няма едно и също значение – при глаголите плуралът не се отнася до самото действие (разхождаме се не означава ''‘правим няколко разходки’''), а изразява количествен признак по отношение на деятеля (повече от един субект извършва действието) и следователно представлява съгласувателен клас, както при прилагателните.<ref>Ницолова, Р., Българска граматика. Морфология, 2008</ref>