Битка при Тразименското езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikitsonev (беседа | приноси)
Nikitsonev (беседа | приноси)
Ред 7:
 
== Битката ==
Картагенецът Ханибал, постигнал това към което се стремял - да затвори противника между езерото и планините и да го обкръжи със своята войска, - дал на всички сигнал за нападение. Когато се втурнали надолу по най-кратките пътеки, те заварили римляните съвършено неподготвени и изненадани, защото вдигналата се от езерото мъгла била по-гъста в ниското, отколкото в планините, така че отрядите на враговете от повечето хълмове можели добре да се виждат помежду си и поради това да налитат едновременно. Отвсякъде се разнесли бойни викове и римляните, преди още да видят ясно, почувствали, че са обградени и че се завързва сражение и на фронта, и на крилата, без да успеят да построят бойния ред, да приготвят оръжията за бой и да извадят мечовете. При надвисналата тъй голяма опасност консулът запазил достатъчно самообладание сред всеобщата паника и като се насочвал по посока на обърканите викове, започнал да построява бойния ред според случая и мястото и навсякъде, където можал да отиде и да бъде чут, насърчавал войниците, заповядвал им да не отстъпват и да се сражават: защото не с обети и молби зза помощ към боговете, а със сила и храброст можело да се измъкнат оттам; с меч трябвало да си проправят път през строя на враговете и колкото по-малко се страхуват, толкова по-малка била опасността. Поради шума и безредието не можело дасе чуе нито съвет, нито заповед и войниците не само, че не помисляли да търсят своите знамена, редици и места, но едва им стигали силите да вземат оръжието и да го приготвят за бой, а за някои то било по-скоро бреме, отколкото защита. В такава мъгла ушите били по-полезни от очите. Отвсякъде се чували стоновете на ранените и ударените по телата и доспехите, примесени с викове на страх и ужас. Едни побягвали, но спирали, увлечени от тези, които искали да се бият; други, които се връщали в боя, били повличани от тълпата на бягащите. Сетне, когато предприели напразни опити да нападнат едновременно във всички посоки, защото от двете страни ги заграждали хълмовете и езерото, а отпред и в гръб - бойният ред на враговете, когато станало ясно, че единствената надежда за спасение е в десницата и оръжието, тогава всеки сам на себе си станал вожд и съветник в боя; битката била подновена, но нито бойните редици били правилно подредени по принципи, хастати и триарии, нито антесигнаните се сражавали пред знамената, за да бъде зад тях бойният ред на триариите, нито пък всеки бил в своя легион, кохорта или манупула: случайността ги събирала на едно място и собственият дух подсказвал всекиму отпред или отзад да се сражава; духовете били толкова разпалени, въодушевлението - толкова голямо, че никой от сражаващите се не усетил земетресението, което разрушило големи части от много градове в Италия, отклонило бързи реки от течението им, докарало морето в речните корита, предизвикало огромни свличания в планините. Почти три часа продължавало сражението и навсякъде - ожесточено, но около консула битката била най-настървена и безпощадна. Съпровождали го най-отбраните войници, а и той самият, щом усетел, че някъде неговите войници са притиснати и са в беда, неуморно се притичвал на помощ. Тъй като се отличавал с доспехите си, римляните го защитавали, а враговете се стремели към него с всички сили, докато един конник от инсубрите - името му било Дукарий - не познал консула по външността и не казал на съотечествениците си: ,,Ето този унищожи нашите легиони и опустоши нивите и града ни. Сега ще го принеса в жертва на душите на нашите нещастно погубени граждани." Сетне забил шпори в корема на коня, пробил си път сред най-гъстата част на враговете и като съсякъл най-напред оръженосеца, който се изпречил срещу идващия враг, пронизал консула с копие. Спуснал се да смъкне доспехите на консула, но триариите защитили тялото му с щитовете си.[[Файл:Battle_of_lake_trasimeneBattle of lake trasimene-fr.gifsvg|дясно|мини|Битката при Тразименското езеро]] Тогава първо хукнала да бяга голяма част от римската войска и вече нито езерото, нито планините можели да бъдат препятствие за страха: както слепи бягали през всякакви теснини и стръмнини, хора с оръжие стремглаво се хвърляли един върху друг.
 
== След битката ==