През 1242 г. Йоан III сключва договор с [[Монголи|монголите]], нахлули в Иконийския султанат, и отклонява евентуалната им инвазия в Ниекея от изток. Йоан търси и съюз с Германската империя чрез брак с дъщерята на император Фридрих II, Констанс. Така никейският император запазва силите си и през 1245 г. разгромява българските войски в Тракия и продължава да отнема от балканските територии на Латинската империя до смъртта си през 1254.
Успешните действия на мператоримператор Йоан III Дука Ватаций са продължени от наследника му [[Теодор II Ласкарис]], който продължава никейската експанзия срещу [[България]] и Латинската империя в Тракия, но починал през 1259 г. Новият император, [[Йоан IV Ласкарис]], поради малолетието си управлява под регентството на генерал Михаил Палеолог, който се обявява за съимператор на Никея (Михаил VIII). Михаил Палеолог предприема военни действия срещу възстановеното през 1258 г. Епирско деспотство на Манфред Сицилиански и разгромява силите на латинкото [[княжество Ахея]] в битката при Пелагония. Така при управлението на Михаил VIII Палеолог Никейската империя достига до върха на своето могъщество.
