Карин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
'''Марк Аврелий Карин''' (''Marcus Aurelius Carinus'') е [[рим]]ски [[император]] от 282 до 285 година. Той е по-големия син на император [[Кар (римски император)|Кар]] ([[282]] г. - [[283]] г.) и е брат на [[Нумериан]] ([[283]] - [[284]] г.).
 
Веднага след като баща му става император, Карин получава ранг [[цезар (титла)|цезар]], а през юли [[283]] г. и [[август (титла)|август]]. Докато Кар и Нумериан се отправят на поход срещу [[перси]]те, Карин е изпратен да управлява западните провинции. В началото се справя добре с тази задача - преустройва курията на Сената в [[Рим]], устройва зрелища за народа, администрира разумно провинциите на империята, потушава размириците надигащи се в [[Галия]] и [[Британия]], администрирапобеждава разумно[[квади]]те провинциитепо нар. империята[[Рейн]].
 
След смъртта на Кар през 283 г., Карин се завръща в Рим и открито проявява склонността си към лекомислен живот, занемарява управлението, обгражда се с евнуси и демонстрира деспотична власт. Когато завръщащият се от изток негов брат и съуправител Нумериан умира, в империята отново започват граждански войни. През [[284]] - [[285]] г. Карин разгромява в Мизия узурпатора [[Юлиан от Панония]], но тогава в Галия започва голямото селско въстание на [[багауди]]те.
 
От изток нов претендент предизвиква Карин - командира на императорската охрана [[Диоклециан]] е издигнат на мястото на починалия Нумериан (в кр. на 284 г.). В битката при река Морава, в [[Илирик]], Карин едва не излиза победител, когато се разнася новината че е убит от един [[офицер]], защото жена му е била изнасилена от императора, който е имал лошия навик да се забавлява с жените на подчинените си. Около този случай липсва абсолютна точност в записите - Диоклециан може да е победил след като преторианците дезертират и убиват Карин в деня на сражението. Всички армии минават на страната на Диоклециан, с коeто епохата на войнишките императори приключва.
 
Древните историци представят Карин в неблагоприятна светлина, почти го нареждат сред най-лошите императори, сравняват го по поквареност, вероятно пресилено, с [[Елагабал]] и [[Калигула]]. След смъртта му е осъден на ''Damnatio'' от Сената. Всъщност приемника му Диоклециан възприема и доразвива някои от методите на Карин за централизиране и укрепяне на имперската власт.