Транскрибиране на български език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
звуци ––> звукове
Ред 1:
При '''транскрибирането на български език''', стремежът е звуцитезвуковете да се предават възможно най-точно, като тези които не присъстват в българския език, се предават с най-близкото им бълг. съответствие. Утвърдените в българския език имена се запазват и не подлежат на транскрибиране: ''Лас Палмас'', а не ''Палмас'' (от исп. Las Palmas); ''Париж'', а не ''Пари''; ''Бавария'', а не ''Байерн''; ''Солун'', а не ''Тесалоники''.
 
За по-неизвестните имена е препоръчително да се посочва, при първо споменаване, мястото на ударението в транскрибираното име.
 
== Предаване на чуждите звуцизвукове ==
Меките съгласни, свойствени на някои чужди езици, по възможност се предават на български език също с меки съгласни (включително ''ж'', ''ч'' и ''ш''). Например ''Жювизи'' (от френски Juvisy), ''Шьонефелд'' (от немски Schönefeld). Пред гласната ''е'' се пише ''й'', но не се пише ''ь''. Например ''Йелоустоун'', а не ''Елоустоун'' (от англ. Yellowstone), ''Майер'', а не ''Маер'' (от немски Mayer), ''Севине'', а не ''Севинье'' (от френски Sévigné) и ''Негош'', а не ''Ньегош'' (от сръб. Његош). Изключения: ''Крагуевац'' (от Крагујевац), ''Сараево'' (от Сарајево). Пред гласната ''и'' не се пише нито ''й'', нито ''ь''. Например ''Канитас'', а не ''Каньитас'' (от исп. Cañitas). В краесловие и пред съгласна никога не се пише ''ь'', например ''Гогол'', а не ''Гоголь'', ''Антоколски'', а не ''Антокольски''.