Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zorrobot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: sv:Hussein Hilmi pascha
снимка на митинг с Хилми паша
Ред 18:
След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за Вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан [[Абдул Хамид II]] между 14 февруари - 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват [[Истанбул]] за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир между 5 май - 28 декември 1909 година.
 
За кратко заема и поста Министър на правосъдието в кабинета на [[Гази Ахмед Мухтар паша]]. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във [[Виена]], [[Австро-Унгария]], като остава такъв до края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. В интервю за [[Димитър Думбалаков]] през 1914 година казва:
[[Файл:Hilmi Pasha Constitution Announcement Speech Solun.jpg|дясно|мини|250п|Реч на Хилми паша в Солун при обявяването на конституцията в 1908 г.]]
{{Цитат|Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това, за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}
 
Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.