Число (граматика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Adi dach (беседа | приноси)
Adi dach (беседа | приноси)
Ред 24:
==Средства за изразяване на число при съществителните==
===Афиксация===
В някои езици показателите за мн.ч. се третират като суфикси, в други като флексия, в трети като думи-суфикси и т.н. Напр. ''учител-''И'', кон-''Е'', път-''ИЩА'''; нем. Tag-''E'', Uhr-''EN'', Bild-''ER''; англ. ''Hat- ''S'' [-s], day-''S'' [-z], rose-''S''' [-iz]. При някои съществителни афиксацията се съпровожда от морфонологични редувания напр. ''език - езици'', ''петел - петли''; англ. ''knife – knives''.
В езиците, които си служат с многозначни афикси, афиксът може да означава едновременно числото и друга граматична категория, напр. падежа (както е в [[Латински език|латински]], руски и др.). В езиците с еднозначни (стандартни) афикси съответната морфема е белег само за множественост.
Редица езикови групи и семейства използват афиксацията за указване на числото. В угро-финските и самодийските езици е широко представен суфиксът *''-t'' напр. фин. ''hevose – hevoset'' (кон-коне). В [[Китайски език|китайски]], който има предпочитание към квантификаторите, е налице един-единствен морфологичен показател за числото – суфиксът –''men''. Той обаче няма системен и задължителен характер и се отнася предимно за един особен подклас „имена на лица”, напр. ''xuesheng-men'' – ‘учащите се’. Същият суфикс се използва и при отделни съществителни, назоваващи животни и птици, а в единични случаи – и при имена на неодушевени предмети. Афиксацията се прилага и в някои индиански езици, напр. в делауар: суфикс –''ak'' (за одушевени обекти), суфикс -''a'' (за неодушевени обекти).