Балканска федеративна република: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 36:
== Опит за осъществяване ==
След края на [[Втората световна война]] под ръководството на СССР в на Балканите се установяват просъветски режими на управление.
В края на август [[1944]] г. в [[Румъния]] с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на [[Антонеску]], страната е окупирана от настъпващите съветски войски, с чиято помощ румънската комунистическа партия овладява властта през [[1947]] г.
На [[9 септември 1944]] г., с помощта на [[Червената армия]], властта в [[България]] е завзета от [[Отечествения фронт]], доминиран от [[БРП]](к).
В [[Албания]] партизаните, ръководени от местната комунистическа партия, улеснени от изтеглянето на [[Вермахта]] от Балканите, завземат централната власт през ноември 1944 г.
Към май [[1945]] г. властта в цяла [[Югославия]] също преминава в ръцете на [[ЮКП]] с помощта на български и съветски войски.
В [[Гърция]] силната антихитлеристка съпротивителна организация [[ЕЛАС]], доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата [[Атина]], след изтеглянето на войските на [[Третия райх]].
Тази обстановка кара българския министър-председател и водач на БРП(к) [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] да смята, че е настъпил момент за осъществяването на проекта за балканска федерация. Димитров се ориентира най-вече към Югославия, тъй като смята, че възможността за обединение на България с тази страна е най-голяма. За спойващо звено трябва да послужи [[Македония]], която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република от [[Пирин]] до [[Шар планина]] (в замяна България ще получи обратно [[Западните покрайнини]]). За целта е проведена политика на македонизация на българското население в Пиринско чрез принудителна смяна на етническото самоопределение на населението в Пиринския край, достигнало до комичното регистриране като "македонци" на живеещите в този район евреи и руснаци-белогвардейски емигранти.
[[Македонизация]]та е проведена с мерки на административни принуда, като вината основно се хвърля върху Георги Димитров. Според отделни данни от мемоаристиката насилията са по инициатива на местните дейци на [[БКП]], а Георги Димитров замисля кампанията само като вълна от културна и политическа пропаганда. В резултат, през 1947 г. между България и Югославия е подписан договор за дружба и сътрудничество. Скоро след това — през [[1948]] г., поради разрива в отношенията между [[Тито]] и [[Сталин]] договорът е разтрогнат. Известно време [[БКП]] и българската държава запазват противоречивата си, противобългарска, политика по македонския въпрос — до [[1963]] г., когато на специален пленум на [[ЦК на БКП|ЦК на партията]] [[Тодор Живков]] се обявява в полза на българския характер на Пиринския край.
== Балкански федерализъм и съвременност ==
| |||