Приливи и отливи: Разлика между версии

[[Исак Нютон]] поставя основите на математическото обяснение на приливите и отливите в неговото произведение ''[[Philosophiae Naturalis Principia Mathematica]]'' издадено през [[1687]]. През [[1740]] година Кралската академия на науките в [[Париж]] обявява конкурс и награда за най-доброро теоретично обяснение на приливите и отливите. [[Даниел Бернули]], [[Антоан Кавалери]], [[Леонард Ойлер]] и [[Колин Маклорен]] си поделят наградата. Последният използва теорията на Нютон, за да докаже как сферично тяло, поставено в нехомогенно гравитационно поле може да добие формата на яйце. Ойлер е този, който осъзнава, че хоризонталната, а не вертикалната компонента на [[приливна сила|приливната сила]] е причина за приливите. Първата огромна крачка в теоретичната формулировка на водните приливи прави [[Пиер-Симон Лаплас]], който предлага система от частни [[Диференциално уравнение|диференциални уравнения]], свързващи хоризонталния поток с нивото на океаните. Тези уравнения се използват и до днес.