Неоимпресионизъм: Разлика между версии

| музей=Чикагски институт по изкуствата

}}

'''Неоимпресионизмът''' е термин, изкован от френския критик [[Феликс Фенеон]] през 1887 година, за да характеризира движенията в изкуството през късния [[19 век]]. Той излага пръв творбите на [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] през 1884 година на изложбата на „Обществото на независимите артисти“ (''Société des Artistes Indépendants'') в [[Париж]]. Шедьовърът на Сьора „[[Неделен следобед на остров Гран Жат]]“ е смятан за начало на движението, когато е изложен на изложбата на „Обществото на независимите артисти“ в Париж. През този период се появяват много творци, които търсят нови методи за изразяване. В частност последователите на неоимпресионизма са привлечени от модерната градска среда, както и от пейзажите и морските брегове. Научнооснованата интерпретация на линиите и цветовете повляива неоимпресионистичното схващане за тяхно собствено [[съвременно изкуство]]. [[Поантилизъм|Поанталистичната]] техника често е използвана в картините им, тъй като тя е доминираща в началото на този период.

 

== Характеристика ==

=== Естетически принципи: Светлина и цвят ===

По времето, когато се заражда неоимпресионизмът, Сьора и последователите му се стремят да осъвършенстват импулсивните и интуитивни маниери на [[Импресионизъм|импресионизма]]. Неоимпресионистите използват в картините си мрежа от точки, с цел да внесат чувство за организираност и неизменност. В последствие Сьора въвежда съвременното разбиране за оптическо и цветово възприятие.

 

Развитието на [[Теория за цветовете|Теорията за цветовете]] в края на 19 век играе основна роля в оформянето на неоимпресионистичния стил. Книгата на [[Огдън Рууд]] „Съвременни цветове“ (''Modern Chromatics'') с приложения за изкуството и индустрията обяснява разликите в поведението наблюдавани при излагане на цветна светлина и цветен [[пигмент]]. Докато смесиването от първите води до бял или сив цвят, смесването на вторите води до тъмен и пълен цвят. Като творци, неоимпресионистите работят с цветните пигменти. За да избегнат отегчителността, те разработват система на съпоставяне на чисти цветове. Смесването на цветове не е необходимо. Ефективното оползотворяване на поантилизма води до това, че отделните точки, погледнати от разтояние, се сливат в едно цяло и покават максимално великолепие и съответствие на реалните светлинни условия.

 

=== Произход на термина ===

=== 2 декември 1892 - 8 януари 1893 ===

Участници: [[Александър Шарпение]], [[Анри-Едмонд Крос]], Лео Госон, [[Максимилиан Люс]], [[Иполит Петижан]], [[Лусиен Писаро]], късният Сьора, [[Пол Синяк]] и [[Тео ван Рейселберге]].

=== Декември 1893 - януари 1894 ===

Участници: Шарл Ангран, Анри-Едмонд Крос, Максимилиан Люс, Иполит Петижан, Лусиен Писаро, Жорж Писаро, Феликс Писаро, Антони дьо ла Рошфуко, късният Сьора, Пол Синяк и Тео ван Рейселберге.

 

== Заключение ==

Върховите години на движението са в периода 1886 - 1891, но краят му не идва със смъртта на Сьора през 1891 г. Неоимпресионистите продължават да се развиват през следващото десетилетие с дори по-отличителни характеристики. Включването на политически и социални идеи, особено на [[Анархизъм|анархизма]], става забележимо.

 

== Галерия ==

Image:Charles Théophile Angrand 001.jpg|[[Шарл Ангран]], 1887

File:Lemmen2.jpg|''Плажът на Хейст'' (ок. 1891-92), [[Жорж Лемен]], [[Музей Орсе]], [[Париж]]

Image:Paul Signac, Grand Canal (Venise).jpg|"Гранд Канале, Венеция" (1905), [[Пол Синяк]], Музей за изкуство, Толидо, САЩ

Image:Camille Pissarro 016.jpg|[[Камий Писаро]], 1889

 

{{Превод от|en|Neo-impressionism|495298073}}