Жупания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
През [[Средновековие|Средните векове]] власта на жупаниите отслабва и особенно след идването на [[Османска империя|османците]]. След освобождаването на [[Славония]] и [[Срем]], през [[18 век]] отново са възстановени Вировитишката, Пожешка и Сремска жупания. Управител на тези жупании е бил "''[[жупан]]''", който има административни, военни и съдебни правомощия и власт. През [[19 век]], след обединението на Военна Крайна (военна гранична админситративна единица в [[Австрийска империя|Австрийската империя]]) със Хърватско са устроени в осем жупании: Биеловарска-крижевска, Лишко-кръбавска, Модрушко-риешка, Пожешка, Сремска, Вараждинска, Вировитишка и Загребска. Другите хърватски земи е [[Далмация]], [[Истрия]], [[Меджимурие]] и [[Бараня]] остават под управлението на [[Виена]] или [[Будапеща]] и не са устроени като отделни жупании.
Жупаниите като модел на административно устройство се запазват и по времето на [[Кралство на сърби, хървати и словенци]], но с приемането на "''Видовденската конституция''" от [[1921]] са премахнати. По времето на нацистката окупация на Хърватско и образуването на [[Независима държава Хърватско|Независимата държава Хърватско]] са образувани 22 "''velike župe''" (велики жупании), a [[Загреб]], като столица, има статут на отделна административна единица. По времето на [[СФРЮ|Титова Югославия]] жупанската система е заменена с окръзи и едва през [[1990]] година след приемането на така наречената "''Коледна конституция''" ("
Новата конституция на Република Хърватско от [[2001]] г. определя жупаниите като единици за териториално самоуправление правомощия от местно значение като образование, здравеопазване, устройство и планиране на територията и инфраструктурата. На чело на жупанията стои областен управител - [[жупан]].
| |||