Вид на глагола: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Друго значение|вид на глагола|таксон|Вид (биология)}}
'''Видът''' на [[Глагол|глагола]] е лексико-граматична категория. Тя представя глаголното действие в неговата завършена цялост (свършен вид - ''пийна'') или в неговия развой (несвършен вид - ''пия'')<ref>Ницолова, Р. ''Българска граматика. Морфология.'' София, 2008; стр.247</ref>.
 
== Характеристики на вида на глагола ==
'''Свършеният''' по вид глагол представя действието цялостно обхващайки началото, извършването и края на действието. '''Несвършеният вид''' представя действието в процеса на неговото извършване, без то да е завършено.
'''§''' Глаголите от '''свършен вид''' могат да представят не само действие, приключило в миналото, но и действие, което ще приключи в бъдещето.
Ред 16:
'''Ще''' си '''доям''' вечерята утре. (бъдещ план)
 
== Несвършен вид на глагола ==
Повечето глаголи, които '''не''' съдържат нито наставки, нито представки, т.нар. първични или непроизводни глаголи, са от '''несвършен вид''': ''нося, чета, ям, пия, пея, ора''. Те не образуват ''абсолютни видови двойки'', защото ако се прибави представка или наставка ''-н-'', ще се получи глагол от '''свършен вид''' с ново значение.
 
[[Глагол|Глаголите]] от '''несвършен вид''' се образуват от глаголи от '''свършен вид''' чрез процес, наречен ''имперфективация'', като се променя само видът на глагола, а лексикалното значение на образувания глагол остава почти същото: ''разкажа'' (св. вид) ''разказвам'' (несв. вид). Това се осъществява чрез наставките<ref>Ницолова, Р. ''Българска граматика. Морфология.'' София, 2008; стр.254</ref>:
 
''-а-м'' : довежд-'''а'''-м, намир-'''а'''-м, прочит-'''а'''-м
Ред 37:
'''§''' Глаголите с наставка ''-ува-м'' са по-малко на брой.
 
'''§''' Не бива да се бърка наставката ''-ува-м'' с наставката ''-ва-м'' , която е словообразуваща:
 
зима зим-'''ува'''-м
 
лагер лагер-'''ува'''-м
 
празник празн-'''ува'''-м
 
сън сън-'''ува'''-м
 
Има глаголи от '''несвършен вид''', които съдържат наставка ''-н<sub>2</sub>-'', която е словообразуваща, а не видоизменяща: ''бръс-'''н'''-а, вех-'''н'''-а, гас-'''н'''-а'' и др.
Ред 51:
При ''имперфективацията'' има фонетични промени, които се изразяват в редувания на гласни в корена на думата и/или на крайната съгласна с друга съгласна или със съчетание от две съгласни<ref>Ницолова, Р. ''Българска граматика. Морфология.'' София, 2008; стр.255</ref>:
 
е:и ''проч-'''е'''-та проч-'''и'''-там''
 
е:я ''м-'''е'''-тна м-'''я'''-там''
 
Ø:и ''спра сп-'''и'''-рам''
 
я:и ''вл-'''я'''-за вл-'''и'''-зам''
 
о:а ''отр-'''о'''-вя отр-'''а'''-вям''
 
 
д:жд ''подве-'''д'''-а подве-'''жд'''-ам''
 
т:щ ''пра-'''т'''-я пра-'''щ'''-ам''
 
ж:з ''отка-'''ж'''-а отка-'''з'''-вам''
 
ж:г ''сло-'''ж'''-а сла-'''г'''-ам''
 
'''§''' Комбиниране на две ''деривационни'' техники (добавяне на наставка, съчетано с редуване на коренова гласна, възможно и съгласна): ''избер-изб'''ае'''р-а избиризб'''и'''р-'''а'''-м, подлож-подл'''аож''' подлагподл'''аг'''-'''а'''-м, изреж-изр'''аеж''' изрязизр'''яз'''-'''ва'''-м'' и др.
 
Т.нар. ''вторична имперфективация'' представлява процес, при който глаголът от '''несвършен вид''' се образува от '''свършен''' глагол, образуван на свой ред от първичен глагол от '''несвършен вид'''. ''Например'': глаголът ''лежа'' е основен глагол от '''несвършен вид''', чрез перфективация се образува свършеният глагол ''легна'', от който посредством вторична имперфективация се получава глаголът ''лягам'', който е от '''несвършен вид'''.
== Свършен вид на глагола ==
 
Има около 50 първични глагола от '''свършен вид''', които не съдържат представка или наставка, като например ''видя, дам, купя, родя, скоча, хвърля, чуя'' и др. От тях чрез наставка може да се образува '''несвършен вид''':
 
''видя'' (св.вид) ''виждам'' (несв.вид)
Освен представките, наставката ''-н-'' също има видообразуваща функция. С тяхна помощ се образуват глаголи от '''свършен вид''' и този процес се нарича ''перфективация''. При него освен видът на глагола се променя и лексикалното му значение:
 
''чета'' (несв. вид) ''препрочета, зачета'' (св. вид)
 
А при ''имперфективация'' се променя само видът на глагола, а значението се запазва:
 
''докажа'' (св.вид) – ''доказвам'' (несв. вид)
''отговорядокажа'' (св. вид) ''отговарямдоказвам'' (несв. вид)
 
''докажаотговоря'' (св. вид) ''доказвамотговарям'' (несв. вид)
 
 
Представките, чрез които се осъществява перфективация са<ref>Куцаров, Ив. ''Теоретична граматика на българския език. Морфология''. Пловдив, 2007; стр.552-553</ref>:
Line 128 ⟶ 135:
'''§''' Има свършени глаголи, образувани с няколко представки: '''''рез'''-'''пре'''-деля, '''пред'''-'''на'''-чертая, '''из'''-'''по'''-чупя, '''пре'''-'''на'''-редя''. В този случай се говори за ''полипрефиксация''.
 
Голяма група свършени глаголи се употребяват само с представки, т.е. не са производни от първични несвършени глаголи ''въведа, доведа; поема, наема; вложа, доложа, заложа; получа, улуча, сполуча'' и други.
 
Представките могат да се прибавят и към глаголи от свършен вид, тогава не се променя вида, а само лексикалното значение. От изходния глагол ''кажа'', който е от '''свършен вид''', чрез представки се образуват глаголите: ''разкажа, откажа, покажа, докажа''. Те също са от '''свършен вид''', но с ново лексикално значение.
 
Глаголи от свършен вид се образуват и чрез наставка ''-н-'', която се добавя към '''несвършен глагол'''. Новообразуваният глагол от '''свършен вид''' е с ново лексикално значение, което изразява еднократно или умалително действие. Например: ''седя'' (несв. вид) ''седна'' (св. вид); ''пия'' (несв. вид) ''пийна'' (св. вид); ''капя'' (несв. вид) ''капна'' (св. вид). А от ''тези свършени глаголи'' се образуват несвършени, като наставката ''-н-'' отпада: ''кап-'''н'''-а'' (св. вид) ''капвам'' (несв. вид); ''сед-'''н'''-а'' (св. вид) ''сядам'' (несв. вид).
 
Също има и глаголи от свършен вид, образувани от представка + наставка ''-'''н'''-'' : ''сбъд'''с'''-бъд-'''н'''-а се, смог'''с'''-мог-'''н'''-а, помог'''по'''-мог-'''н'''-а''.
 
Глаголи от свършен вид с наставки '''-аса-, -яса-, -еса-, -иса-, -диса-, -оса-''' : ''бояд-'''иса'''-м, вт-'''аса'''-м, вар-'''оса'''-м, здрав-'''иса'''-м, хар-'''еса'''-м'' и др.
 
При перфективацията с наставка ''-н-'' има някои фонетични промени в корена на думата:
» редуване '''ж-г''': ле'''ж'''а - ле'''г'''на
» редуване '''ж-з''': ма'''ж'''а – ма'''з'''на
» ликвидна метатеза: к'''ъл'''ва – к'''лъ'''вна; м'''ър'''дам – м'''ръ'''дна.
 
» редуване '''ж-г''': ле'''ж'''а - ле'''г'''на
==Видови двойки==
 
» редуване '''ж-з''': ма'''ж'''а ма'''з'''на
 
» ликвидна метатеза: к'''ъл'''ва к'''лъ'''вна; м'''ър'''дам м'''ръ'''дна.
 
== Видови двойки ==
 
По-голямата част от глаголите в българския език участват въвв '''абсолютни видови двойки'''<ref>Пашов, П. ''Българска граматика''. София, 2005; стр.134</ref> едно и също действие е представено от два глагола, единият от свършен вид, а другият от несвършен вид. Например: ''видя'' (св. вид) ''виждам'' (несв. вид).
При ''абсолютните видови двойки'' несвършеният вид винаги е получен от свършения чрез наставка: ''кажа каз-'''ва'''-м''. Тези два глагола образуват абсолютна видова двойка, тъй като са различни по вид, а лексикалното им значение е еднакво. А когато глаголите са от един и същи вид, например: ''кажа'' (св. вид) - ''разкажа'' (св. вид) и значението им е различно, те '''не''' участват във видова двойка.
Наставки, чрез които при видовите двойки от глаголи от свършен вид се образуват глаголи от несвършен вид са: ''-а-м, -я-м, -ва-м, -ава-м, -ява-м, -ува-м'' (да не се бърка с наставката ''-ва-м'').
 
== Двувидови глаголи ==
 
В българския език има ''двувидови глаголи''<ref>Куцаров, Ив. ''Теоретична граматика на българския език. Морфология''. Пловдив, 2007; стр.554</ref> глаголи, които имат ''свършено'' или ''несвършено'' значение, в зависимост от контекста:
 
Ще му '''пиша''' веднага. (св. вид)
Line 162 ⟶ 173:
Двувидови са и всички глаголи, образувани с наставките: ''-ира-, -изира-'', като почти всички са от чужд произход. Например: ''абон-'''ира'''-м, катастроф-'''ира'''-м, сабот-'''ира'''-м, опер-'''ира'''-м, пенсион-'''ира'''-м, характер-'''изира'''-м, орган-'''изира'''-м, символ-'''изира'''-м'' и др.
 
== Практическо разпознаване на вида на глагола ==
 
1) Тъй като глаголите от свършен вид представят действието като цяло, те не могат да се употребяват в т.нар. ''сегашно време'', т.е. не могат да означават действие, извършвано в момента на говоренето.
Line 168 ⟶ 179:
''Неправилно'':
 
*В момента аз дам тази книга.
 
''или''
 
*Ние простим на Иван.
 
''Правилно'':
Line 184 ⟶ 195:
2) Глаголите от свършен вид '''не''' образуват:
 
а) деепричастие *''дадейки, *кажейки'' са '''неправилно''' употребенинеграматични, правилни са ''давайки, казвайки''.
 
б) сегашно деятелно причастие *''кажещ'' - грешно, ''казващ'' правилно; *''дадещ'' грешно, ''даващ'' правилно.
 
в) отглаголно съществително '''няма'''не съществуват формите *''кажене'' или *''чуене'', а ''казване'' и ''чуване''.
 
3) ''Видът на глагола'' може да се установи и по това, дали може да се свързва с глаголи, означаващи начало или етап от развоя на действието, например: ''започвам, продължавам, свърших, престанах''.
 
'''Не може''' да се кажеНевъзможно: Престанах да '''купя'''. (св. вид)
 
Казва се: Престанах да '''купувам'''. (несв. вид)
Line 198 ⟶ 209:
4) Глаголите от свършен вид '''не образуват''' отрицателни форми за повелително наклонение:
 
'''Няма'''Невъзможно: Не напиши! ; Недей написа!
 
Казва се: Не пиши! ; Недей писа!
 
 
== Източници ==
<references />
 
 
== Вижте още ==
 
* [[Глагол]]