Македонска федеративна емигрантска организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12:
 
==Разцепление==
Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната й фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. В [[Тирана]] федералистите Филип Атанасов, [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], А.[[Ангел ВасилевПопвасилев]], [[Христо Цветков]] и [[Крум Зографов]] се уговарят с [[Александър Протогеров]], от страна на [[ВМРО|автономистите]], за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна (косовския албански комитет на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 477.</ref>, с [[Хасан бей Прищина]] и [[Ахмед Зогу]]). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в [[Албания]], за да се разграничават от управляващите среди в [[България]]. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва<ref>Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107-108.</ref>.
 
През април-май 1922 г. е формиран нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], [[Григор Циклев]], [[Велко Мандарчев]], [[Заре Секулички]] и [[Лазар Тодоров]]. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат [[Филип Атанасов]], [[Никола Юруков]] и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров [[Славе Иванов]] и [[Стоян Мишев]]. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от [[Конституционния блок]], и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.<ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.]</ref>